diff options
| author | Roger Frank <rfrank@pglaf.org> | 2025-10-15 05:20:02 -0700 |
|---|---|---|
| committer | Roger Frank <rfrank@pglaf.org> | 2025-10-15 05:20:02 -0700 |
| commit | eb0c6b7d1f02509ba67ac1bafa1f63089c4d1daf (patch) | |
| tree | a0a1f01c2a3b80f9627df8215c87f15e195de23f /old | |
Diffstat (limited to 'old')
| -rw-r--r-- | old/2botv10h.htm | 1111 | ||||
| -rw-r--r-- | old/2botv10h.zip | bin | 0 -> 27708 bytes |
2 files changed, 1111 insertions, 0 deletions
diff --git a/old/2botv10h.htm b/old/2botv10h.htm new file mode 100644 index 0000000..440faff --- /dev/null +++ b/old/2botv10h.htm @@ -0,0 +1,1111 @@ +<!DOCTYPE HTML PUBLIC "-//W3C//DTD HTML 4.01 Transitional//EN"> +<html> +<head> +<meta http-equiv="Content-Type" content="text/html; charset=windows-1251"> +<style type="text/css"> +<!-- +p {margin-left: 5%; margin-right: 5%; } + --> +</style> +<title>The Project Gutenberg Etext of Satirical Prose, by Hristo Botev</title> +</head> +<body> + +<pre> +The Project Gutenberg Etext of Satirical Prose, by Hristo Botev +#2 in our series by Hristo Botev. + +Copyright laws are changing all over the world, be sure to check +the laws for your country before redistributing these files!!! + +Please take a look at the important information in this header. +We encourage you to keep this file on your own disk, keeping an +electronic path open for the next readers. + +Please do not remove this. + +This should be the first thing seen when anyone opens the book. +Do not change or edit it without written permission. The words +are carefully chosen to provide users with the information they +need about what they can legally do with the texts. + + +**Welcome To The World of Free Plain Vanilla Electronic Texts** + +**Etexts Readable By Both Humans and By Computers, Since 1971** + +*These Etexts Prepared By Hundreds of Volunteers and Donations* + +Information on contacting Project Gutenberg to get Etexts, and +further information is included below. We need your donations. + +Presently, contributions are only being solicted from people in: +Texas, Nevada, Idaho, Montana, Wyoming, Colorado, South Dakota, +Iowa, Indiana, and Vermont. As the requirements for other states +are met, additions to this list will be made and fund raising will +begin in the additional states. These donations should be made to: + +Project Gutenberg Literary Archive Foundation +PMB 113 +1739 University Ave. +Oxford, MS 38655 + + +Title: Short stories +Contains +O, tempora! O, mores! +The Writers' and Jourmalists' Duties +Political Winter +Ridiculous Cry +The People: Yesterday, Today and Tomorrow +Petrushan + + +Author: Hristo Botev + +Release Date: November, 2001 [Etext #2894] +[Yes, we are about one year ahead of schedule] + +Edition: 10 + +The Project Gutenberg Etext of Satirical Prose, by Hristo Botev +*****This file should be named 2botv10.txt or 2botv10.zip****** + +Corrected EDITIONS of our etexts get a new NUMBER,2botv11.txt +VERSIONS based on separate sources get new LETTER, 2botv10a.txt + +This file was prepared by Victor Kirilov Liubenov, Sofia, Bulgaria +victor@mbx.isoc.bg + +Project Gutenberg Etexts are usually created from multiple editions, +all of which are in the Public Domain in the United States, unless a +copyright notice is included. Therefore, we usually do NOT keep any +of these books in compliance with any particular paper edition. + +We are now trying to release all our books one year in advance +of the official release dates, leaving time for better editing. +Please be encouraged to send us error messages even years after +the official publication date. + +Please note: neither this list nor its contents are final till +midnight of the last day of the month of any such announcement. +The official release date of all Project Gutenberg Etexts is at +Midnight, Central Time, of the last day of the stated month. A +preliminary version may often be posted for suggestion, comment +and editing by those who wish to do so. + +Most people start at our sites at: +http://gutenberg.net +http://promo.net/pg + + +Those of you who want to download any Etext before announcement +can surf to them as follows, and just download by date; this is +also a good way to get them instantly upon announcement, as the +indexes our cataloguers produce obviously take a while after an +announcement goes out in the Project Gutenberg Newsletter. + +http://metalab.unc.edu/pub/docs/books/gutenberg/etext01 +or +ftp://metalab.unc.edu/pub/docs/books/gutenberg/etext01 + +Or /etext00, 99, 98, 97, 96, 95, 94, 93, 92, 92, 91 or 90 + +Just search by the first five letters of the filename you want, +as it appears in our Newsletters. + + +Information about Project Gutenberg (one page) + +We produce about two million dollars for each hour we work. The +time it takes us, a rather conservative estimate, is fifty hours +to get any etext selected, entered, proofread, edited, copyright +searched and analyzed, the copyright letters written, etc. This +projected audience is one hundred million readers. If our value +per text is nominally estimated at one dollar then we produce $2 +million dollars per hour this year as we release fifty new Etext +files per month, or 500 more Etexts in 2000 for a total of 3000+ +If they reach just 1-2% of the world's population then the total +should reach over 300 billion Etexts given away by year's end. + +The Goal of Project Gutenberg is to Give Away One Trillion Etext +Files by December 31, 2001. [10,000 x 100,000,000 = 1 Trillion] +This is ten thousand titles each to one hundred million readers, +which is only about 4% of the present number of computer users. + +At our revised rates of production, we will reach only one-third +of that goal by the end of 2001, or about 3,333 Etexts unless we +manage to get some real funding. + +Something is needed to create a future for Project Gutenberg for +the next 100 years. + +We need your donations more than ever! + +Presently, contributions are only being solicted from people in: +Texas, Nevada, Idaho, Montana, Wyoming, Colorado, South Dakota, +Iowa, Indiana, and Vermont. As the requirements for other states +are met, additions to this list will be made and fund raising will +begin in the additional states. + +All donations should be made to the Project Gutenberg Literary +Archive Foundation and will be tax deductible to the extent +permitted by law. + +Mail to: + +Project Gutenberg Literary Archive Foundation +PMB 113 +1739 University Avenue +Oxford, MS 38655 [USA] + +We are working with the Project Gutenberg Literary Archive +Foundation to build more stable support and ensure the +future of Project Gutenberg. + +We need your donations more than ever! + +You can get up to date donation information at: + +http://www.gutenberg.net/donation.html + + +*** + +You can always email directly to: + +Michael S. Hart hart@pobox.com + +hart@pobox.com forwards to hart@prairienet.org and archive.org +if your mail bounces from archive.org, I will still see it, if +it bounces from prairienet.org, better resend later on. . . . + +We would prefer to send you this information by email. + + +Example command-line FTP session: + +ftp metalab.unc.edu +login: anonymous +password: your@login +cd pub/docs/books/gutenberg +cd etext90 through etext99 or etext00 through etext01, etc. +dir [to see files] +get or mget [to get files. . .set bin for zip files] +GET GUTINDEX.?? [to get a year's listing of books, e.g., GUTINDEX.99] +GET GUTINDEX.ALL [to get a listing of ALL books] + + +**The Legal Small Print** + + +(Three Pages) + +***START**THE SMALL PRINT!**FOR PUBLIC DOMAIN ETEXTS**START*** +Why is this "Small Print!" statement here? You know: lawyers. +They tell us you might sue us if there is something wrong with +your copy of this etext, even if you got it for free from +someone other than us, and even if what's wrong is not our +fault. So, among other things, this "Small Print!" statement +disclaims most of our liability to you. It also tells you how +you can distribute copies of this etext if you want to. + +*BEFORE!* YOU USE OR READ THIS ETEXT +By using or reading any part of this PROJECT GUTENBERG-tm +etext, you indicate that you understand, agree to and accept +this "Small Print!" statement. If you do not, you can receive +a refund of the money (if any) you paid for this etext by +sending a request within 30 days of receiving it to the person +you got it from. If you received this etext on a physical +medium (such as a disk), you must return it with your request. + +ABOUT PROJECT GUTENBERG-TM ETEXTS +This PROJECT GUTENBERG-tm etext, like most PROJECT GUTENBERG-tm etexts, +is a "public domain" work distributed by Professor Michael S. Hart +through the Project Gutenberg Association (the "Project"). +Among other things, this means that no one owns a United States +copyright +on or for this work, so the Project (and you!) can copy and +distribute it in the United States without permission and +without paying copyright royalties. Special rules, set forth +below, apply if you wish to copy and distribute this etext +under the Project's "PROJECT GUTENBERG" trademark. + +Please do not use the "PROJECT GUTENBERG" trademark to market +any commercial products without permission. + +To create these etexts, the Project expends considerable +efforts to identify, transcribe and proofread public domain +works. Despite these efforts, the Project's etexts and any +medium they may be on may contain "Defects". Among other +things, Defects may take the form of incomplete, inaccurate or +corrupt data, transcription errors, a copyright or other +intellectual property infringement, a defective or damaged +disk or other etext medium, a computer virus, or computer +codes that damage or cannot be read by your equipment. + +LIMITED WARRANTY; DISCLAIMER OF DAMAGES +But for the "Right of Replacement or Refund" described below, +[1] the Project (and any other party you may receive this +etext from as a PROJECT GUTENBERG-tm etext) disclaims all +liability to you for damages, costs and expenses, including +legal fees, and [2] YOU HAVE NO REMEDIES FOR NEGLIGENCE OR +UNDER STRICT LIABILITY, OR FOR BREACH OF WARRANTY OR CONTRACT, +INCLUDING BUT NOT LIMITED TO INDIRECT, CONSEQUENTIAL, PUNITIVE +OR INCIDENTAL DAMAGES, EVEN IF YOU GIVE NOTICE OF THE +POSSIBILITY OF SUCH DAMAGES. + +If you discover a Defect in this etext within 90 days of +receiving it, you can receive a refund of the money (if any) +you paid for it by sending an explanatory note within that +time to the person you received it from. If you received it +on a physical medium, you must return it with your note, and +such person may choose to alternatively give you a replacement +copy. If you received it electronically, such person may +choose to alternatively give you a second opportunity to +receive it electronically. + +THIS ETEXT IS OTHERWISE PROVIDED TO YOU "AS-IS". NO OTHER +WARRANTIES OF ANY KIND, EXPRESS OR IMPLIED, ARE MADE TO YOU AS +TO THE ETEXT OR ANY MEDIUM IT MAY BE ON, INCLUDING BUT NOT +LIMITED TO WARRANTIES OF MERCHANTABILITY OR FITNESS FOR A +PARTICULAR PURPOSE. + +Some states do not allow disclaimers of implied warranties or +the exclusion or limitation of consequential damages, so the +above disclaimers and exclusions may not apply to you, and you +may have other legal rights. + +INDEMNITY +You will indemnify and hold the Project, its directors, +officers, members and agents harmless from all liability, cost +and expense, including legal fees, that arise directly or +indirectly from any of the following that you do or cause: +[1] distribution of this etext, [2] alteration, modification, +or addition to the etext, or [3] any Defect. + +DISTRIBUTION UNDER "PROJECT GUTENBERG-tm" +You may distribute copies of this etext electronically, or by +disk, book or any other medium if you either delete this +"Small Print!" and all other references to Project Gutenberg, +or: + +[1] Only give exact copies of it. Among other things, this + requires that you do not remove, alter or modify the + etext or this "small print!" statement. You may however, + if you wish, distribute this etext in machine readable + binary, compressed, mark-up, or proprietary form, + including any form resulting from conversion by word + processing or hypertext software, but only so long as + *EITHER*: + + [*] The etext, when displayed, is clearly readable, and + does *not* contain characters other than those + intended by the author of the work, although tilde + (~), asterisk (*) and underline (_) characters may + be used to convey punctuation intended by the + author, and additional characters may be used to + indicate hypertext links; OR + + [*] The etext may be readily converted by the reader at + no expense into plain ASCII, EBCDIC or equivalent + form by the program that displays the etext (as is + the case, for instance, with most word processors); + OR + + [*] You provide, or agree to also provide on request at + no additional cost, fee or expense, a copy of the + etext in its original plain ASCII form (or in EBCDIC + or other equivalent proprietary form). + +[2] Honor the etext refund and replacement provisions of this + "Small Print!" statement. + +[3] Pay a trademark license fee to the Project of 20% of the + gross profits you derive calculated using the method you + already use to calculate your applicable taxes. If you + don't derive profits, no royalty is due. Royalties are + payable to "Project Gutenberg Literary Archive Foundation" + the 60 days following each date you prepare (or were + legally required to prepare) your annual (or equivalent + periodic) tax return. Please contact us beforehand to + let us know your plans and to work out the details. + +WHAT IF YOU *WANT* TO SEND MONEY EVEN IF YOU DON'T HAVE TO? +The Project gratefully accepts contributions of money, time, +public domain etexts, and royalty free copyright licenses. +If you are interested in contributing scanning equipment or +software or other items, please contact Michael Hart at: +hart@pobox.com + +*END THE SMALL PRINT! FOR PUBLIC DOMAIN ETEXTS*Ver.04.07.00*END* + + + + + +This file was prepared by Victor Kirilov Liubenov, Sofia, Bulgaria +victor@mbx.isoc.bg +Thank you, Victor! + +Този текст е подготвен от Виктор Кирилов Любенов, София, България, +victor@mbx.isoc.bg Хиляди благодарности, Виктор! + + + + +This text was written using the Windows Cyrillic 1251 character set. +</pre> + +<hr> + +<a name="2H_4_0002"><!-- H2 anchor --></a> + +<div style="height: 4em;"><br><br><br><br></div> + +<center> +O, TEMPORA! O, MORES! +</center> +<p> +O, tempora! O, mores! Седя и се чудя, защо човек се сърди, кога му речеш: +магаре, свиня или вол; и не се сърди - дору още се радва, кога му речеш: +пиленце, гълъбче, славейче, дори още котенце и теленце? Дали славеят +принася повече полза в обществото на човеците, отколкото благородната +свиня, тази производителна сила в природата на животните, на която само +като погледне човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на +дължина, и на широчина? Дали пилето има повече мозък, повече ум, отколкото +почтеното магаре, този философ не само между животните, но и между +човеците? Или пък гълъбът е по-непорочен и по-достоен в нещо от скопения +вол, туй подобие на нашия търпелив народ? Но иди и речи такава дума на +нашите, например (ний се с примери ще говорим) литератори, поети, +вестникари, чорбаджии, учители и прочиe раби божии, та виж какво ще ти се +струпа на главата от сичките тези труженици в полето на глупостта. +Музикословеснейшият господин Пишурка, за честта на музите и на неговата +"госпожица правда" и "мадам кудкудячка" ще те повика на дуел или, +поетически да кажа, на полето на честта.</p> +<p> +Мудроглупейшите и изряднейшите последователи на нашия Сумароков (нека се +не сърди г-н Войников, че му дадохме това име. Сумароков е малко по-долен +поет от великия Тредяковски) - почтените господа Пърличев, Сапунов, +Пискюллиев, Оджаков, Станчов, Фингов, Деребеев (уху!), щурците на +Блъсковото училище за мишките и сички нищи духом и богати глупостию, - +сичките ще те потеглят, щеш не щеш, на съд пред парнаските богове, дето, +разбира се, председателствува философът с дългите уши; а други, за кои +истината не е тъй тежка и горчива, сир. онез табан суратларъ, на които и в +очите да плюеш, те ще казват, че е божа росица - каквито са благородните +напр. х. Иванчо Пенчович ефенди, Христо Арнаудов ефенди, Никола Генович +ефенди, сладкото перо Михайловски, учителската фабрика Груев, синът на +Мита Патката - Павлов, сиамските братя Балабанов и Овчов, букурещката +"Добродетелна дружина" за обиране на умрелите и все и вся дебелокожа +породица и чорбаджийска - всички ще кажат: "Оставете тоз чапкънин; човек +без работа, заловил се да ни гложде цървулите и да маскари пречистите ни +лица, създадени по образу и подобию божию. "А! Незлобливи пиленца, +гълъбчета, славейчета и теленца! "Будилникът" не ще бъде тъй глупав, +защото не му е изпила още кукувица ума като на "Звънчатий Глумча" (Глупчо +трябвало да се каже), и тъй безбожен като покойния "Тъпан", та да унижава +умните, полезните и трудолюбивите животни с вас, подвижници на +пищеварението. "Тъпанът" беше омаскарил веднъж една магарица, като +казваше, че тази почтена майка родила букурещките български нотабили; но +затуй и господ го наказа, та нема рахат и на оня свят. "Будилникът", който +знае, че страхът от бога е начало на премъдростта, а почетта към старите +начало на добродетелта, ще се пази като от огън от такива неща - да +унижава животните. Неговата програма ще бъде: да гуди сяко нещо на мястото +му и сичко да краси с боите му. А ако има нещо общо между споменатите в +тая молитва раби божии и животни, то българският зоолог и доктор (ъ-хъ! +доктор ами?) Начо Планински, който беше написал едно време -Зоология за +българите", нека се потруди да реши тази велика задача, този всемирен +вопрос, та на Куковден, когато се напечати тази книга, да види ученият +свят какво ще рече: "Зоология за българите". Дотогава ний ще се препираме, +че нито Генович, нито Найденов имат нещо общо с животните и с човека. И +наистина какво общо напр. между занятията на магарето и работата на +ефендето и черибашият? Философът с дългите уши носи на гърба си: дърва, +вода, брашно, хора, и с това принася голяма полза, а ефендето издава +органа на шпионите "Турция", а черибашият - органа на идиотите "Правото" и +с това приносят вреда; философът върши само онова, що може, а черибашият +сичко, що не може; магарето никога не лъже, а ефендето го е срам да каже +някога право; магарето пости и затова ще отиде в християнския рай, Генович +яде пилаф и ще отиде в кочината на Мохамеда - а черибашият, който в турско +село държи рамазан, а в българско яде сланина, той на оня свят ще яде от +коритото на Гилдебранда. +</p> +<p> +А-ха, има едно нещо, за кое, ако се улови българският зоолог, ще може да +обори мнението ни. То не е тъй важно, та можехме да го премълчим, но +"понеже обаче сърцето ми плаче за моя народ", както казва г-н Великсин в +едно стихотворение, ще го кажем: юларят! Юларят и самарят! -Звънчатий +Глумчо", вместо да говори глупости, добре би сторил да прикачи юларя на +ефендето, а самаря на черибашият, па хайде като сюрюджия на изложбата във +Виена, та да видят и европейците какви стоки има българският народ, когото +едни наричат "немци на юг", други - "английци на восток", а той не е друго +освен вол в хомот, роб на бръснатата глава и на калимавката, роб и сам на +себе си. +</p> +<p> +ДЛЪЖНОСТИТЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ И НА ЖУРНАЛИСТИТЕ +</p> +<p> +Послушайте, мои мили гълъбчета, моите старешки съвети и възползувайте се +от обстоятелствата. Който от вас остане без работа и няма с какво да +живее, който от вас изпадне и не може да прехрани жената си и децата си и +който от вас има намерение да стане "благороден" просяк и да живее по-лесно +от "неблагородните" просяци, ние го съветоваме или да стане учител, или да +пише различни книжки, или да издава вестник. Тия три занятия са и лесни, и +полезни, и честни, и сити. А нашата публика? - Не грижете се за тая +публика. За тая публика между ахтоподът и шопските цървули в Мраморно +море, между кокошката и гаргата и между Мемиш паша и Нютона не съществува +никакво различие. И така, купете си пера и мастило и захванете своите +занятия, колкото се може по-скоро, защото днешнйото развитие на българския +народ е най-благоприятно за врабците. +</p> +<p> +Слушайте и това. Ако някой се осмели да ви каже, че сте бездарни, че сте +луди, че не знаете какво говорите и че мозъкът ви се намира в петите, то +го изпсувайте с хамалски виражения, наречете го шпионин и народопродавец, +кажете му, че той е продал совестта си и перото си на японците, на +абисинците - това е се едно, - и помолете публиката да го не слуша и да не +принимава думите му за факти. Разбира се, че публиката има свои слабости, +следователно вие, ако искате да попаднат вашите думи на здраво място, сте +длъжни да похвалите по-млечните крави и да им дадете титли: "сахарчица", +"халвица", "високоблагородия" и пр. +</p> +<p> +Слушайте, братя врабци и цанцугери! Аз мога да ви уверя, че ако послушате +съветите ми и ако се възползувате от обстоятелствата, то вашата прехрана е +обезпечена и вашето име ще да се почита и уважава от восток до запад. Но +тежко ви и горко ви, ако похвалите някой сиромах, някой хъш или някой +западнал търговец! Ако направите подобно престъпление, то работата ви е +спукана. Чорбаджиите не обичат оние писатели, които турят имената им на +един ред със сиромасите. Вардете се. Слушайте още и това. Ако някой +чорбаджия ви помоли да го не хвалите във вестника си и да го не срамите +пред ония, които познават неговите "несъществующи" благодеяния, то вие го +не слушайте. Маслото не разваля яденето, а похвалата не произвежда пагуба +за кесията. "Кроткото агне от две майки суче" - говори българската +пословица, а в пословиците се заключават стари истини.</p> +<p> +Хвалете и не бойте се. Хваленето не иска хляб и топли обуща, а за лъжите +не вземат нито гюмрюк, нито бедел-парасъ. Вашата стока ще се продава без +акциз и без полицейски надзор, следователно - вие и вашето домочадие +можете да бъдете съвсем спокойни. Ако някой от вашите граждани направи +някое беззаконие и ако тоя гражданин ви плаща акуратно за годишното +течение на вестника, то и в такъв случай вие сте обязани да премълчите и +да не говорите за това беззаконие.</p> +<p> +Ако премълчите, то няма да ви се отяде от езика, а ако не премълчите, то +няма кой да ви каже "аферим". Секи човек има свои грехове и сяка душа се +бои от адските духове, следователно мълчанието е една от ония добродетели, +които се похваляват от сяко пъповъзвишение и от сяко щастливо +миропомазание. "Ох, агне мое, мълчанието е голяма добродетел" - говорят +калугерите на своите неопитни почитатели, които се приготовляват да бъдат +техни ублажители. "Ах, чедо мое, мълчанието е Христова добродетел" - +говорят духовниците на елеокожите вдовици, които се приготовляват да +живеят "о господе". "Ех, мой синко, мълчанието е една от най-главните +комерчески добродетели" - говори пъповъзвишеното величество на своите +подчинени, които му помагат да се кълне пред купувачите си и да лъже и с +ушите си. Идете после това и не говорете, че мълчанието е голяма +добродетел! +</p> +<p> +После мълчанието върви смирението. Ако желаете да ви хвалят хората и ако +ви се иска да живеете наготово, то свивайте полите си даже и пред ония +свои благодетели, които ви хранят само с мазни обещания. Пословицата, +която казва, че "по-добре днес попарник, нежели до неделя тутманик", няма +никакво значение за журналистите. Кой знае из коя дупка ще да изскокне +заец? С една дума, вие сте длъжни в това отношение да бъдете много по- +чисти и много по-кротки христиени, нежели Дорчо ефенди. "Ако някой (богат +човек) ви удари плесница по едната страна, то вие му обърнете и другата"; +а ако някой (богат човек) ви каже, че сте глупави и че не знаете какво +бръщолевите, то идете на другия ден и помолете го да ви даде добър и умен +съвет за това или за онова ваше предприятие. Ако направите така, то бъдете +уверени, че след няколко недели вашето име ще да се прослави по сичкия +град и вие ще да бъдете наречени благонадежден и разумен човек. +</p> +<p> +Третята длъжност на писателите и на журналистите е да просят деликатно и +да подмамят своите благодетели с особено изкуство. Ако имате намерение да +издавате "Напредок" или "Хитър Петър", то отваряйте ушите си и не лапайте +мухите. Когато чуете, че някой базергянин е получил наследство или че е +спечелил 20-30 хиляди гроша с някоя леснина, то идете на другия ден при +него (в това време той тряба да има кеф), разкажете му своето незавидно +положение, обвинете времето и скъпията (и скъпията е богоугодна на +пъпестите базергяни) и явете му умилително и сладкозвучно, че вашата най- +голяма дъщеря е порасла вече и че възрастта й ви задава големи грижи (N.B. +Даже и женените сърца биват нежни към порасналите дъщери). Когато +извършите сичкото това, то повдигнете малко страните си, захлупете отчасти +очите си, поухилнете се кисело и помолете великия патриотин да запише +няколко екземпляра от вестника ви и да ги хариже на сиромашките деца. +Слушайте и това: ако тоя благодетел на човеческия род ви каже, че той няма +време да чете и че вашият вестник му се не харесва, то и в такъв случай не +губете куража си. "Не четете, а сичко знаете" - му кажете вие и вашият +успех ще да влезе сам в джеба ви. А какво трябва да пишете в своите книги +и вестници и какви идеи сте длъжни да проповядате? О, за това не трябва ни +да мислите. Земете пример от "Хитър Петър", поучете се из "Гражданин", +възползувайте се от програмата на "Напредок", приемете направлението на +"Източно време", усвойте клисурските идеи на отец "Век", изучете +премъдростите на "Дунав", оженете се за "Училището", нахрапайте се из +"Читалището", и вашата работа е свършена. Ние не живеем вече в оние темни +времена, когато нашите писатели и журналисти ходеха да търсят душевна +храна по гръцките купища и по турските кавенета. Днес царува XIX век. +Разбира се, че ние говорим тук не за Балабановия "Век". Тоя "Век" не +прилича даже и на своя брат "Напредок", когото самата природа е създала +отличително от сичките други живи същества. В нашия деветнайсети век +българската литература се е обогатила даже и с такива съчинения, които ще +да научат Паничката да слуша, г-на Ангелаки Савича да мисли, Найденова да +блее, г-на Геновича да сънува, отца Балабанова да преде, а дяда Блъскова +да плете чорапи. +</p> +<p> +И така, падайте на колене и поблагодарете, мои мили врабци и цанцугери, +бача си Добря Войникова, който се е постарал да ви напише "Теория на +словесността" и който се е завзел да ви направи хора. Нам отдавна вече е +нужен такъв човек и такава книга. Същото говори и остроумният критик във +в. "Напредок". Досега хората са се учили в различни училища и изучавали са +всевъзможни книги и науки, а отсега работите ще да се опростят и улеснят. +Земете книгата на Войникова, прекръстете се, прочетете я и станете разумен +човек и остроумен писател. Разбира се, че ако отец Марко Балабанов да би +се родил после г-на Войникова, той не би ходил в Париж да изучава +Ламартина и не би се върнал без мозък. Но историческите съдби са +необясними. Боже мой, кой дявол се е надеял, че из главата на г-на +Войникова ще да се роди такава нравствена сила, която ще да захлупи под +калпака си даже и г-на Оджакова и неговата "Наука за песнотворството"! +Както щете, а на г-на Войникова тряба да се окачи голямото петало. +(Букурещките чорбаджии завиждат.) Ако г-на Оджаков ни учи само да пеем +"Чам-чам дибинде", то Войников ще да ни научи да мислиме (радвай се, г. +Сапунов!), да пишеме (радвай се, г.Найденов!), да разсъждаваме (радвай се +г. Савич!), да философствуваме (радвай се, Мемиш паша!), да +дипломатизираме (радвай се, дядо Блъсков!) и да мъдрословиме (радвай се, +г. Войников!). Из последния брой на "Хитър Петър" се види, че влиянието на +г-на Войникова се разпространява необикновено бързо. Боже мой, и г. +Паничков е захванал вече да блее, а ние сме имали слабост да мислиме, че +това словесно животинче е способно само за клисарин или за "червочист" по +касапниците. Идете после това и не радвайте се г-ну Войникову! Но г. +Паничков си има и врожден талант. Секи от вас знае, че зимно време в +Калофер остават само жените, селските терзии, копачите и поповете, защото +мъжкото население отива в Цариград да шие на Амбарът. В това време в +Калофер дошел нов ага. А кой ще да го посрещне? Жените и поповете решили +да изпроводят г-на Паничкова да се поклони на забитина и да му каже "добре +дошел", защото г. Паничкова още в онова време се считал за "окумушин". Г. +Паничков отишел в конака, поклонил се на агата и рекъл му смирено: +"Сен сън пезевенк, аго!"</p> +<p> +Разбира се, че на агата се не харесало това приветствие и той захванал да +бие калоферския "окумушин". Тряба да ви кажа и това, че из къщата на г-на +Паничкова се видел конашкият двор, а сестрата на окумушина стояла на +прозореца и гледала как ще да бъде посрещнат брат й от агата. Когато тя +видяла, че бият "окумушина", то извикала: "Мамо, а, мамо, бият Димитърча!" +- "А защо го бият?" - попитала майката. - "Димитърчо наддума агата" - +отговорила дъщерята. Из сичкото това вие видите твърде ясно, че редакторът +на "Хитър Петър" е бил знаменит още в онова време, когато е мислил с +мозъка си, когато е слушал с ушите си и когато е говорил с устата си. +</p> +<p> +Но както и да е, а българската журналистика напредва. Ние сме твърдо +уверени, че ако се появят още един "Хитър Петър", още един "Гражданин" и +още един "Напредок", то българският народ ще да отнеме "Баламук" и лудите +ще да останат без столнина. Токвил говори, че сяко едно правителство +прилича на народа си, а аз ще да кажа, че българската журналистика прилича +на нас с вазе. Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за +шарлатаните се открива широко поле. Нека ни дава господ бог повече разум и +по-малки пъпове! +</p> +<p> +ПОЛИТИЧЕСКА ЗИМА +</p> +<p> +"Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?" +</p> +<p> +Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и +няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. +Приятно е, но да има и една от тие две болести: или млада жена, или стар +ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като +готварница, дълга и безконечна като суджук - суджук, с който във виенския +райхстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а +въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия - тюмбекия, +която е крайно полезна за краставите народи, - пламенно и възвишено като +дим. Дим, дим! Под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, +пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се +в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то +спиш като Крали Марка. +</p> +<p> +Заспиш и сънуваш... Но какво сънуваш? - Сънуваш, че светът прилича на +кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея +и на колене въздават хвала Бакхусу. Г-н Бисмарк възседнал земното кълбо и +точи из него пелин за здравието на Германия; дядо Горчаков раздава коливо +за "бог да прости" славяните, майстор Андрашия свири чардаш и кани чехите, +сърбите и хърватите да попеят и да поиграят на гладно сърце; Мак Махон +плете кошница за яйцата, които Франция ще да снесе през немските велики +пости на Елзас и на Лотарингия; лорд Дерби си точи севастополската +костурка, за да надроби прясно сирене за европейската търговия на возток и +за да отреже от бутовете на някое диво африканско или азиатско племе +бюфтек за английското човеколюбие; испанските "братовчеди" са застъпили +тялото на майка си, бозаят кръв из нейните гърди и плюят един другиму в +очите; владетелят на чизмата се наговаря с човека от Капрера да изчистят +блатото на Рим (не папата, който ще да се изчисти сам) и наместо хляб и +макарони, да дадат чист въздух на Мациниевите дечица; безбрадото пръчле на +солените възседнало буцефала на Александра Македонски и исторически иска +да докаже, че само немецът може да бъде пастир на козите; босфорският +пилафчия подсмърча до вратата на кръчмата, яде червата на раята, пие +дипломатическа боза и вика: "Аман от пиени хора." Множество малки и големи +господа духат на своите измръзнали ръце, гледат с особено равнодушие на +просяците, молят се богу за плодородието на човеческият род и за +изобилието на хорската глупост и слушат как вият вълците в гъстата +литературна и финансиялна мъгла и как плачат децата на Европа за лятото на +науката и на цивилизацията. +</p> +<p> +А ти, българин и патриотин, гледаш на сичкото това с особено недоверие и +думаш: "Суета сует и всяческая суета." Светът е кръчма, а ти тряба да +плачеш със смях, да се смееш със сълзи и насън да виждаш лятото на +Балканския полуостров. "Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са +грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба." Лежиш на гърбът +си и благодариш всевишния таван, че по неговата непостижима милост ти имаш +барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в +червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът те не безпокои, +жената ти те не мъчи, парите ти се не губят; а на четирите стени на стаята +ти мухите ти оставили в наследство цели томове списания на български език. +Наместо икона над главата ти виси портретът на н. в. султана, покрит с +тънко едно було от лионската фабрика на паяците; под портрета е залепен +ферманът с 11-те точки на българското щастие, а във ферманът волята на +негово императорско величество, небесният представител на влашките +българи, г. Пандурски, и горещите желания и надежди на нашите цариградски +патриоти. Земи си един комат хляб, малко сланина и една глава лук, пък +чети: "Моята царска воля е, щото сичките животни по държавата и верни мухи +поданици да могат да помагат, доколкото им се пада на гърбовете, на +ежедневните ми царски подаяния, които полагам за достигане до по-висока +степен на моето затлъстявание и за благоденствието на моята обширна +кочина." А по-надоле следва рахатлъкът на екзархията, правдините на +българския народ и кефът на босфорският Саул. "Но какво [по] дяволите! +Животни ли сме ние, животни ли са нашите владици, учители и вестникари? +Протестуваме!" Не бойте се, господа, аз сънувам. Дайте ми да прочета +цариградските български вестници и аз ще да си зема думите назад, т.е. ще +да се уверя, че по сичките краища на паяжината е тихо и мирно и че сичко +блаженствува под дебелата сянка на паякът. Само - църррр! Там на една муха +изпили кръвта, тука на друга светили маслото; там вързали 50-60 души за +рогата и ги карат на място злачно и на място покойно, т.е. в Диарбекир и в +Акия; тука връзват други и им четат баснята за вълка и агнето; там окачили +едного на въже да се поизсуши. "Но ние имаме училища, читалища, екзархия, +литература, журнали, правдини - имаме младо поколение..." Да, да! Имате! +Кой ви казва, че нямате! Но ако е работата да се хвалиме, то и ние имаме +тука, в Румъния. Откогато г-н Пандурски остави своята знаменита +политическа и литературна кариера и откогато на хоризонта на българската +литература се появи съзвездието "Блъсков" и "Дружеството за +разпространение полезни знания"оттогава науката, поезията, педагогията и +литературата потекоха из крачолите на българския народ и на неговото +книжевно щастие захванаха да завиждат даже и манджурите; откакто +цариградските ханъмки родиха литературно-политическо списание "Ден", то +Милош Милоевич престана вече да разпространява сърбизмът из България; +откакто "Училище" роди богобоязливият редактор на "Градинка", то нашите +учени младежи престанаха вече да псуват света Богородица; откакто отец +Марко цанцугерът турна на своите глупости заглавие "Век", то великите +български пости станаха 365 дена в годината; откогато "Право" се кръсти на +"Напредок", то българският поет Славейков зави чалма и захвана да пее +"аман, аман", а откогато "Levant Times" се преведе на български, то нашите +патриоти захванаха да плетат мрежа, за да покрият народът от политическия +студ, от литературната мъгла, от революционната виелица, от индустриалния +сняг, от економическото пиянство и от белите, черните и сивите цариградски +вълци; а откогато, най-после, "Читалище" се обеща, че от Нова година (т.е. +от първи януари на деветнадесетия век) ще да се оправи и няма вече да +печати гениалните глупости на нашите литературни телци, то колата на +европейската цивилизация останаха без катран и заскърцаха въз баирът на +българския напредък; умствените чакръчета на нашето младо поколение +замръзнаха и пуснаха вощеници за "упокой" на грешните и живоумрелите +политически и литературни души; а в пияцата (т.е. по бит-пазар) на нашето +умствено развитие произлязоха такива важни операции и такива чудни +метаморфози, щото при броениците на нашето калугерско щастие се притуриха +още няколко стотина зърна, с които ние няма никога да изчетеме своите +навечерки и никога няма да дочакаме "светлото Христово возкресение". +</p> +<p> +И наистина, погледнете със слепите си очи на главите на нашите +мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече +са захванали да растат различни литературни зеленчуци, сякакви политически +бурени и всевъзможни научни билки; а нощта се не свършва, зимата се не +изминува и патриотите лежат в свойте топли стаи, сънуват +настрадинходжовски сънища и чакат да съмне, за да ги разкажат на своята +революционна Пенелопа и на нейните сополиви любовници. +Но и аз съм патриот, господа! Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната +сланина и краденият лук довождат стомаха ми до такова поетическо +настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято. +Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат +гюбрето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да +изпъплят из кръчмата и ще да се запощят на припек; а аз ще да изляза из +своят палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да +запея: "Гледайте, очи, ненагледайте се!" +И да се ненагледаш! Пред вратата ти се събрало на конгрес племето, което +едно време е избавило Рим, и с патриотически крякания се приготовлява да +направи преврат в историята на гастрономията; почтените и важните кокоши +физиономии се разхождат по двора и правят археологически открития по +купището, за да снесат яйцето на общото южнославянско щастие; +коронясаните венценосци се борят помежду си, земат стратегически позиции и +кукурикат за близкото решение на возточния вопрос; а младото поколение +изникнало покрай дуварите и чака да го огрее слънцето откъм запад, за да +каже своята последня дума за живота, за характера и за стремленията на +гъбите. А ти... О! Ти си българин и патриотин! Запей песента "Гъби, мои +гъби", пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките +и защитник на българския народ. Но преди сичко попитай жената си или своя +мозъчни ревматизъм, изминала ли се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако +ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята +мрежа и извикай сам: "Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши? +Кукурику! - Ето петлите! Джав, джав! - Ето кучетата! Зимата се свърши и +нощта се измина." +</p> +<p> +СМЕШЕН ПЛАЧ +</p> +<p> +Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на +шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните +вампири, на великите тирани - за паметниците на глупостта, на +варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова +велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за +насущния хляб, - плачете! - лудите не може никой утеши, бесните не може +никой укроти!</p> +<p> +Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите +за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове +и на труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и +прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес +наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и +избавят от вертепа на разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на +Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на +велика идея, на висока цел и с гърди твърди се опря на предателите на +Франция и виновниците на толкова злочестини в човещината. +Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна +журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле +разумното.Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до +Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с +едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и +Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече +варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите +си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и +проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя +се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват +средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им +са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, +низък и варварин! Такива бяха и комунистите.</p> +<p> +Християнството има своите мъченици, доде нарече роба "син божий, син +человеческий"; има ги и революцията, за да "направи скитника гражданин"; +има ги и ще ги има и социализмът, който "иска да направи човека повече от +син божий и гражданин - не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, +а не той от града". Християнството, революцията и социализмът - +монархията, конституцията и републиката - те са си фактове и епохи +исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в +человечеството.</p> +<p> +Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от +социален преврат - училището и само училището, повтаряме ний, ще я +приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на +Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона - и +училището житейско.</p> +<p> +Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за +свобода, а идеята на тази борба. "И свободата ще има свойте езуити", казва +Гейне. Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги +задържи в европейската - за да оплаче други столици, други варварства и +страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли +си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба?... И ще бъде ден - ден +първий. +</p> +<p> +НАРОДЪТ ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ +</p> +<p> +Мрачна и жалостна е нашата история от подпаданието ни под турците дору до +днешните времена, тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога +български народ! Страшен хомот, какъвто тежи и до днес на врата му, +гъбясал от векове и запрегнат с ятаган вместо жегли; +тежки вериги, ръждясали от кърви и сълзи, вериги, в кои са заковани и ръце +и нозе, и ум и воля, и в кои и до днес пъшкат бащи и майки, братя и +сестри, дядове и синове - злодейства, безчестия, колове, бесила, мъки, +тъмница, - най-после даалийци и кърджалии, фанариоти и чорбаджии, черкези +и татари, - с една дума, зло, варварско зло, кое само едно азиатско +въображение може обхвана, зло от завоевателя Мурада до читашкия реформатор +Азиса - това са страниците на тази история, на това наше в ч е р а. +Кървави страници, горчиво преминало! Но д н е с, днес не е ли пак същото +черно тегло, същият хомот, същите вериги?</p> +<p> +Освен тези, що нямат талант да търпят, освен няколко хиляди волнодумни +изгнаници, всеки раб божий с християнско смирение ще ни отговори: "Не, +днес си добре живеем с турците, те се образоваха и нам олекна." И +наистина, сега кого убиват, кого бесят, кого набиват на кол, кой плаща +диш-хакъ и развожда вместо кон цървула на краставия гаджелин, кой? ... Но +да казва разорения и добития народ, да кажем и ний по совест: днес не +убиват никого беззаконно, а законно, не набиват на кол, а като кол всякого +н а б и в а т, не бесят вкъщи по стрехи и по черници, а на отредени места +за гявурски касапници; днес никой не развожда цървула на читака, а сякого +като цървул развождат по ангарии и тъмници, никой не плаща диш-хакъ, а +сякому и зъбите вадят за данъци и сякакви законни кражби, имдадиета и +севдадиета; днес няма даалийци, няма кърджалии, няма фанариоти, кои да +палят пленят села и градища, едни да убиват, а други да земат +д у ш е д я л и к е в ш п а р а с ъ за вината на умрелия и убития - днес +има правителство, което само изпълнява тези длъжности към раята и държи за +това чиновници, рязани и кръстени, с чалми и калимавки, с дълги и къси +пискюли, чиновници, кои от вълчия везир Али паша до мечкарина жандарм Кел +Мехмед ага, сир. от скиптъра до сопата - всичките притежават най-високите +добродетели, дори и човещината, с коя се отличават братята им черкези и +татари. И всичко това в Турция е реформи, и реформи здрави и трайни, +основани на дълбоката любов между турчин и българин, между господари и +роби.</p> +<p> +При тези радикални реформи, ако и да се случва да нападнат някои +правоверни къщата на гявурина, да го убият или удушат, да обезчестят жена +му или дъщеря му, а сина му да извлекат и жив на огъня опекат, то това са +изключения и случайности, защото не стават всяка неделя в една и същата +къща, всяка нощ в едно и същото село. И освен това правосъдното +правителство с голяма строгост наказва виновниците, като им отнеме +половината и повече печала и ги гуди на най-тежка работа - кърардари или +заптиета, за да гонят виновните на други още по-маловажни случайности, кои +стават аллахън кърънда - думи, кои на езика на нашите аги имат туй +преносно значение, че престъпника на къра тряба да се остави на +правосъдието божие. От туй нашите баби и майки, кога оплакват мъжете си и +синовете си, утешават се с тази - не знаем как да кажем - клетва или +молитва: "От бога да намери душманинът!" Иди сега при тоя прогрес в +правосъдието, та думай, че в Корана няма ни логика, ни психология, а в +Наполеонова кодекс здрав смисъл; иди и повярвай англиеца г-на Монсела, +който преди десетина години, във време на сирийските ужаси, изрече в +палатата на общините и в лицето на приснопометения лорд Палмерстона, този +неразкаян грешник в работите на Изток, следните тежки думи: "Колкото и да +желае благородния лорд да поддържа трона на султана, тряба да се надеем, +че той не ще поиска както и да е да забраня такава система, при коя са +възможни подобни ужаси. С чувство от дълбока скръб си припомням за +участието, кое приемах в 1855-56 с повечето от палатата в парламентските +усилия да поддържам Турция. Сега видя, че националният характер на турците +е неизправим."</p> +<p> +Тука ний бихме утешили благородния джентълмен, бихме опровергали мненията +и острите съждения на много недоброжелатели на нашите пилафчии с фактове и +примери, кои пълнят домашната хроника на всяко село, на всеки град, и то +не отдавна, а от времето на Къбразли Мехмедпашовите ревизии, откога в +Турция се въведе някакъв си ред и равенство в кражбите и пълна система в +напрешните убийства, злодейства и всякакъв род притеснения - ала що щяха +да значат нашите думи при онези на Лонгворта и подобните нему шарлатани +чиновници и продадени журналисти, кои тръбят по света и искат и нас дору +да уверят, както и увериха някои си извеяни и слепи глави, че Турция, този +европейски Китай, този присмех на человечеството и укор на съвременна +Европа, ще се преобрази скоро на азиатска Белгия и ще пролее благодатта на +европейската образованост по всичките краища на Азия! O, tempora, o, +mores! Намерете изкуството на Медея и влейте в жилите на това варварско +племе нова, човешка кръв, тогава ще се поколебаем и ний във вярата си, че +Турция няма живот, няма бъдеще; но доде турчинът е с този характер, с този +фанатизъм, с тази варварска кръв, ни един красноречив туркофил, ни един +дълбокомислящ дуалист или ренегат не може ни увери, че турчинът ще бъде +някога способен да влезе в пътя към онази нравственополитическа цел, към +коя се стреми умът човешки, отрешен от всяко опекунство на духови йерархии +и политически мандаринства. Дотогаз най-красноречиви ще бъдат живите рани, +що зеят по тялото на народа и по гърдите на неговата емиграция, рани, на +кои, като гледаме, напомнят ни всичко, що трябва да влезе в сметка за +народно мщение. +</p> +<p> +Повтаряме - Турция няма живот, няма бъдеще, тя е труп на смъртния одър, +когото никакви дервишки баяния на нейните мандарини, никакви +дипломатически молитви на западните доктринери няма да я спасят от +анатомическия нож. Лекувана по стара метода, с политически кръвопускания и +операции, с дипломатически хлороформ, тя изгуби ръце и нозе, провинция +след провинция, и отслабна дотолкоз, щото даде място на оназ страшна +болест, коя обхвана сърцето й, влезе в дихателните й органи и +кръвообращението; тъй щото никаква операция е невъзможна вече. +Самите лекари и те забележиха това и след критския шербет, който се даде +на Турция от Парижкия консилиум в 1868 г., приписаха й за спокойна смърт и +последния рецепт: дуализма. Ще се найдат ли в народната фармакопия на +Балканския полуостров елементи за подобен рецепт, ще може ли той възроди +Турция, а главното ще може ли го тя прие, като й са захванати уста и гърло +- това и сам Али паша не ще знае, ако ще би живял и до Матусалови години и +не изучи българския народ, негова социален живот, негова твърд характер и +волска упорност. Инак той и днес щеше да чете между редовете на черковния +ни устав други редове, други думи, кои да му казват: "Али, тоя народ е +болестта на Турция, а дуализмът е пътникът за нейната смърт!" Ала Али паша +е турчин - фанатик и фаталист; той се надей само на кучешката животна сила +на племето си и като приима за бъл[гарски] народ тези, що коленичат и +скимучат отпреде му, пее и дума: "Жив е аллах, жива е Турция! Много са и +робите..." Тъй мислят и нашите чорбаджии и калимавки, тези амфибии, кои в +блатото на дуализма намират своя живот, и онез гладички умовце, кои внасят +у нас ръждата на западните предразсъдъци и сметта на гнилата вече +европейска цивилизация - без да виждат новите явления на живота нито там, +дето са се учили, нито тук, дето учат. Не тъй обаче мисли здравата част на +наша народ и неговата емиграция, не тъй мисли всеки свесен и искрен +славянин, всеки съвременен човек, в главата на кого се не вие паужина, а +стяга мозък, и в гърдите не плакне жабина, а тупа сърце. За нас +преобразованията в Турско, обещанията, дуализмът, те са думи без никакъв +смисъл, призраци и утопии, кои може да се осъществяват нейде си в Китай +или Япония, а не на Балкан[ския]полуостров между турци и българи, две +племена с противоположни характери, нрави и обичаи, с противоположни +миросъзерцания. Изход от туй тежко и гнусно положение не са новите окови, +новото разделение на тиранството, а народната революция, радикалният +преврат, които са триумфални врата за всеки народ, особено за нашия, който +няма преминало, няма настояще, а има едно само бъдеще, и бъдеще светло, +защото с другите славяни той ще има що да каже в света, що да внесе в +човещината.</p> +<p> +Метнете поглед връх историята на българското царство от Бориса дору до +подпаданието му под турците, и ще видите, че всичкото историко-политическо +преминало на наша народ е било току-речи чисто византийско, и в него са +живели само царе, боляри и духовни, а той сам всякога е бил отделен с +дълбока обществена нравственост от разврата на правителството си, който +разврат заедно с християнството се вмъкна в по-горнята част на народа. +Наистина, неведнъж народът е явявал твърдата воля на характера си с +въстания против царете си, против духовенството си, както във времето на +Богомила и Самуила; но всичко това е ставало само тогава, кога властта или +се едно насилието е допирало до къщата му, в коя той сякога е бил +нравствено свободен, до семейството му, до понятието му за честта - с една +дума, до негова дълбок социален живот, с който се отличават общо +славянските народи и частно нашия народ.</p> +<p> +Отделен, както казахме, нравствено от правителството си, народът много +пъти го е оставял само да се бори с Византия, само да си вади очите за +престолонаследие; тъй щото тука и бяха главните причини, дето гърците +можаха да завладеят навреме България, а варварските турски орди съвсем да +я разорят и тъй с твърд крак да стъпят на врата на народа. +Но и при тия страдания, при това страшно насилие, в кое и камъкът би се +стопил, българинът се затвори от турчина вкъщи с челядта си и, както и +днес, пял е и слушал е вместо византийската литургия свойта елегическа +юнашка песен, вместо стрелата и сабята, хвана ралото и сърпа, ходил е по +сборове и по седенки, по тлаки и по черковища - и щом варваринът е +погазвал огнището му, кое, както и днес, е било обиколено със снахи и +дъщери, със синове и унуци - той е оставял ралото и сърпа, гегата и +кавала, хващал е бащина сабя, братова пушка и с "дружина вярна и сговорна" +отивал е в Стара планина да мъсти за обиди от турци и чорбаджии, да им +отнима грабено имане и да пази село и сиромаси.</p> +<p> +Такъв е бил българският народ, и ето го и днес пак чист от всяко чуждо +влияние, пак с тоя патриархален живот, пак с тази първобитност - след +толкова и при такива страдания, пред зори, той се провиква от вратата на +къщата си: пее отходня молитва на Турция, на робството; проклина свойто +преминало, което е мрачно и той го мрази; свойто настояще, което е тежко и +горчиво, та лесно ще го забрави, и вика: бъдещето ми, бъдещето ми! Турция +и незваните му водители поднасят му на блюдо преобразования, дуализми, +йерархии, но той се туй дума и ще дума: бъдещето ми, бъдещето ми! +Но какво е неговото бъдеще?</p> +<p> +Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, +коя го отлича като народ - дайте му да се развива по народните си начала, +и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или +поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма +нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, +зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, +дружества мъжки, женски и детински? Или не видите в него и това, що +казахме по-горе?...</p> +<p> +Всичко това са въпроси и въпроси, важни, затуй ний ще се повърнем да ги +разгледаме по-отблизо в след[ващите] броеве на "Думата". +</p> +<p> +ПЕТРУШАН +</p> +<p> +Нам казваха, че те са разбойници, +излезли из своите вертепи, но те нищо не +зеха, нито даже парче хляб; и ний чухме +от тях само едно : Дошли сме да измрем +за земята си. +</p> +<p> +Л. Меркантини +</p> +<p> +Пълни три години са днес от оня героически подвиг, подобни на който +виждаме само в историята на Италианската революция; пълни три години са от +онуй славно събитие, кое направи епоха както в историята на нашата +емиграция, тъй и в историята на нашето политическо и умствено възраждание. +Какъв спомен за потомството! Какъв урок, какъв пример за нас, братя +емигранти! Шепа решителни млади момци, без никаква революционна +организация, без никакви средства, презрени и гонени - момци, кои +претърпяха сичко за една благородна свята цел, - минаха Дунава и с живо +свидетелство показаха какви съкровища се крият в душата на българина... +Наистина, голяма душевна сила трябва да има човек, за да може каза: "Ние +си достигнахме целта, защото измираме, а вие още не сте, защото сте +живи!..." А това трябва да го каже всеки, който мре за свободата на +човечеството, това им казаха с примера си нашите въстаници в 1868 г. под +войводите Хаджи Димитра и Стефан Караджа.</p> +<p> +Тези мъченици на свободата, що измряха с усмивка на уста, бяха наши +приятели, наши братя; с тях деляхме скръб и радост, смях и сълзи; с тях +сядахме на бедна и богата трапеза и разговаряхме за съдбата на нашето +потъпкано отечество...; с тях деляхме сичко, само смъртта и свободата не +можахме с тях да разделим! Затова елате, братя, да ги споменем с добра и +свята памят за нази и славна за нашия злочестен народ!</p> +<p> +След четите на 1867 г. под войводството на Панайота, Дяда Желя и Филип +Тотя, чети, които бяха само за явление на знаменития М е м о а р, който +като галванически ток мина през сърцето на народа и възбуди нервите му, а +Турция накара да мисли за положението си - съвсем последователно на +другата година трябваше да се начне движението със сичка сериозност и +сички средства, що можеха да се разполагат в онова благоприятно време, +кога Кандия тънеше в кърви и със секи куршум хвърляше и залъка от устата +си, а Гърция точеше сабя, Румъния и Сръбско запретнаха ръкави... Тогава +ний имахме първия Таен комитет, на позива на когото бяхме се стекли да +решим съдбата на народа като ратници славната борба за освобождение. Ала +тоя комитет, когото турците по глупост, но праведно нарекоха "комита", +като комета наистина показа само свойта бляскава опашка на хоризонта, а +кога да покаже ядрото си и се срещне с безжизнения месец, без никаква +физическа причина свърна от орбитата си, пръсна се и угасна. - Ний +останахме сами да решим и съдбата на отечеството си, и свойта. Нашите +астрономи, на кои очите са се въз небето, за да има с какво да се утешават +и занимават, обърнаха на "комита" всяко българско сърце и без да виждат що +се вършеше по земята и в самите тези сърца, заловиха се за бабини деветини +и станаха един на други органи на онзи патриотизъм, който вчера викаше +народа на въстание, а днес презря и нарече вагабонти онези, що бяха се +събрали да мрат за негова свобода!</p> +<p> +Но поврага тоя патриотизъм и тези бездушни "астрономи"! "Не разум, не +логика води народите, а магнетизмът на вярването и одушевлението", казва +един списател във физиологията на народите - и ако нашите "комети", +"астрономи", литератори не знаеха това, то видяха поне, че не лиги като у +тях, а кръв течеше в жилите на онез мъченици, за избиването на кои те бяха +причина, като, от една страна, измамиха Панайота да за държи толкова +опитни и приготвени юнаци, а, от друга, възпротивиха се на приготовленията +на Дяда Желя и Филип Тотя - и с това оставиха онез юнаци отвъд без сяка +помощ и средства да вдигнат народа...</p> +<p> +Дойде пролетта 1868 и на хиляди юнаци закипя кръвта, хиляди бяха готови да +идат да измрат за свобода и в две недели да вдигнат сичкия народ на +оръжие! Всеки продаваше мило за драго, всеки забравяше бедност и възраст, +родители и роднини и всеки думаше: на Балкана, на Балкана! Но де бяха +нашите патриоти да разберат туй тупане на сърцето, туй сътресение на +нервите? Де бяха да отговорят и те с каква-годе жертва на олтаря за +освобождение? Де беше Тайният комитет да хване жиците на психическия +телеграф и направи съобщение с всичката емиграция; де беше да даде +средства и направление на тази жива народна сила? Патриотите бяха там, +дето са и днес, Комитетът мина като комета, а тези, що викаха: на Балкана, +на Балкана - едни се отчаяха, други със затаена злоба сложиха ръце и се +заловиха за работа, а трети, кои можаха да намерят средства, отидоха и +измряха!</p> +<p> +Повече от 200 души излъгани и оголели оставиха още пролетта името на +българската легия в Белград и с Караджата събраха се окол Хаджи Димитър. +При всичките гонения и преследвания от "старите" (с презрение споменуваме +туй име) те найдоха истинни патриоти, добиха средства и минаха, та +измряха.</p> +<p> +Но само туй ли? Те измряха, но тяхната смърт беше громен удар за Турция, +громен и за нашето отечество-на първата извести падането, на второто +възраждането. Сънливият тиранин залитна на трона от думите. "Болгаристан +калктъ" и окачи мъртвия Черковен въпрос на галваническа кука, с кое, без +да иска, призна името на робите си - призна борбата. Будният народ стресна +се силно, огледа се и като не можа да скочи на оръжие, със сълзи +благослови великия подвиг на синовете си.</p> +<p> +Той видя и усети силата си.</p> +<p> +И ето и до днес кръвта на тези мъченици не е още засъхнала по бащините ни +полета; сенките им бродят денем и нощем и чакат онези, кои от Петрушан им +пожелаха "добър час и добра стига!" -</p> +<p> +чакат нази, братя емигранти, да откопаем костите им и избършем сълзите на +техните клети майки, които са вече майки и нам!... +</p> +<p> +"Болгаристан калктъ" - България въстана. +</p> +<a name="2H_4_0003"><!-- H2 anchor --></a> + +<div style="height: 4em;"><br><br><br><br></div> + +<pre> +End of The Project Gutenberg Etext of Satirical Prose, by Hristo Botev +</pre> + +</body> +</html> diff --git a/old/2botv10h.zip b/old/2botv10h.zip Binary files differnew file mode 100644 index 0000000..3f990c6 --- /dev/null +++ b/old/2botv10h.zip |