diff options
Diffstat (limited to '2890-0.txt')
| -rw-r--r-- | 2890-0.txt | 1831 |
1 files changed, 1831 insertions, 0 deletions
diff --git a/2890-0.txt b/2890-0.txt new file mode 100644 index 0000000..492c1c3 --- /dev/null +++ b/2890-0.txt @@ -0,0 +1,1831 @@ +The Project Gutenberg EBook of Epopee to the Forgotten, by Ivan Vazov + +This eBook is for the use of anyone anywhere at no cost and with +almost no restrictions whatsoever. You may copy it, give it away or +re-use it under the terms of the Project Gutenberg License included +with this eBook or online at www.gutenberg.org + + +Title: Epopee to the Forgotten + +Author: Ivan Vazov + +Posting Date: April 19, 2013 [EBook #2890] +Release Date: October, 2001 +First Posted: September 13, 2000 + +Language: Bulgarian + +Character set encoding: UTF-8 + +*** START OF THIS PROJECT GUTENBERG EBOOK EPOPEE TO THE FORGOTTEN *** + + + + +Produced by Snezhina Gileva + + + + + + + + + + +Epopee to the Forgotten + +by Ivan vazov + + + + +This year(2000) we celebrate 150 years from the birth of Ivan +Vazov! "Epopee to the Forgotten", one of Vazov's masterpieces, +is a cycle of poems dedicated to some of the greatest Bulgarian +patriots. The poems were written and published in the period +1881-1884. You may notice that the poems and the persons they +are dedicated to are exactly 12 in number (two of the poems +are about historical events) which is generally cosidered as +an allusion to the 12 disciples. + +Няколко от стихотворенията в "Епопея на забравените" Вазов публикува +в периодичния печат. Вече като цикъл една част излизат в "Гусла"(1881), +а друга в "Поля и гори"(1884). Във второто издание на "Поля и гори"(1893) +ги замества с други стихотворения, като в излязлата същата година +"Поеми" събира всички стихотворения от този цикъл. + +Относно идеята за написването на "Епопея на забравените" Вазов съобщава, +че бил чел в някаква руска книга за шведския поет Рунеберг, който +написал оди за шведски патриоти. Но "най-прям" повод да възпее +"забравените" му дал Захари Стоянов, който в един румелийски вестник +описвал по какъв начин са загинали повечето от главните дейци на +въстанието. Патосът и формата на "Епопея на забрвените", според самия +Вазов, той дължал на Виктор Юго тъкмо по това време четял от него "La +legende des siecles". + + + ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ + + + + ЛЕВСКИ + + Манастирът тесен за мойта душа е. + Кога човек дойде тук да се покае, + трябва да забрави греховния мир, + да бяга съблазни и да търси мир. + Мойта съвест инак днеска ми говори. + Това расо черно, що нося отгоре, + не ме помирява с тия небеса + и когато в храма дигна си гласа + химн да пея богу, да получа раят, + мисля, че той слуша тия, що ридаят + в тоя дол плачевни, живот нестърпим. + И мойта молитва се губи кат дим, + и господ сърдит си затуля ухото + на светата песен и херувикото. + + Мисля, че вратата на небесний рай + на къде изглеждат, никой ги не знай, + че не таз килия извожда нататък, + че из света шумен пътят е по-кратък, + че сълзите чисти, че вдовишкий плач, + че потът почтенний на простий орач, + че благата дума, че правото дело, + че светата правда, изказана смело, + че ръката братска, без гордост, без вик + подадена скришно на някой клетник, + са много по-мили на господа вишни + от всичките химни и тропари лишни. + + Мисля, че човекът, тук на тоя свят + има един ближен, има един брат, + от кои се с клетва монахът отказа, + че цел по-висока Бог ни тук показа, + че не с това расо и не с таз брада + мога да отмахна някоя беда + от оня, що страда; мисля, че канонът + мъчно ще направи да замлъкне стонът; + че ближний ми има нужда не в молитва, + а в съвет и помощ, когато залитва; + мисля ази още, че овчарят същ + с овцете живее, на пек и на дъжд, + и че мойте братя търпят иго страшно, + а аз нямам нищо, и че туй е гряшно, + и че ще е харно да оставя веч + таз ограда тиха, от света далеч, + и да кажа тайно две-три думи нови + на онез, що влачат тежките окови. + Рече и излезе. + + Девет годин той + скита се бездомен, без сън, без покой, + под вънкашност чужда и под име ново + и с сърце порасло и за кръст готово, + и носи съзнанье, крепост, светлина + на робите слепи в робската страна. + Думите му бяха и прости и кратки, + пълни с упованье и надежди сладки. + Говореше често за бунт, за борба, + кат за една ближна обща веселба, + часът на която беше неизвестен; + изпитваше кой е сърцат, сиреч честен, + участник да стане във подвига свят; + всяк един слушател беше му и брат. + В бъдещето тъмно той гледаше ясно. + Той любеше свойто отечество красно. + Той беше скиталец и кат дете прост + и като отшелник живееше в пост. + Горите, полята познати му бяха; + всичките пътеки кракът му видяха, + пустинята знайше неговия глас, + хижата го знайше и на всеки час + вратата й за него отворена беше. + Той се не боеше, под небето спеше, + ходеше замислен, самси без другар. + Тая заран млад е, довечера стар, + одеве търговец, сега просяк дрипав, + кога беше нужно — хром, и сляп, и клипав; + днес в селото глухо, утре в някой град + говореше тайно за ближний преврат, + за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът, + и че време веч е да въстане робът; + че щастлив е оня, който дигне пръв + народното знаме и пролее кръв, + и че трябва твърдост, кураж, постоянство, + че страхът е подлост, гордостта — пиянство, + че равни сме всички в големия час — + той внасяше бодрост в народната свяст. + + И всякоя възраст, класа, пол, занятье + зимаше участье в това предприятье; + богатий с парите, сюрмахът с трудът, + момите с иглата, учений с умът, + а той беден, гол, бос, лишен от имотът, + за да е полезен дал си бе животът! + + Той беше безстрашлив. Той беше готов + сто пъти да умре на кръста Христов, + да гори, кат Хуса или кат Симона + за правдата свята да мре под триона. + Смъртта бе за него и приятел и брат, + зашил беше тайно в ръкава си яд, + на кръста му вярно оръжье висеше, + за да бъде страшен, кoга нужда беше. + Той не знайше отдих, ни мир, нито сън, + обърнал се беше не дух, на огън. + Думата си цяла лейше в едно слово, + понявга чело си мръщеше сурово, + и там се четеше и укор, и гняв, + и душа упорна, и железен нрав. + + Той беше невидим, фантом или сянка. + Озове се в черква, мерне се в седянка. + Покаже се, скрий се без знак и без след, + навсякъде гонен, всякъде приет. + Веднъж във събранье едно многобройно + той влезна внезапно, поздрави спокойно, + и лепна плесница на един подлец, + и излезе тихо из малкий градец. + Името му беше знак зарад тревога, + властта беше вредом невидима, строга, + обсаждаше двайсет града изведнъж, + да улови тоя демон вездесъщ. + От лице му мрачно всички се бояха, + селяните прости светец го зовяха + и сбрани, сдушени във тайни места + слушаха със трепет, с зяпнали уста + неговото слово сладко и опасно, + И тям на душата ставаше по-ясно. + . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . + . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . + И семето чудно падаше в сърцата + и бързо растеше за жътва богата. + + Той биде предаден, и от един поп! + + Тоя мръсен червяк, тоя низък роб, + тоз позор за Бога, туй пятно на храма + Дякона погуби чрез черна измама! + Тоз човек безстиден със ниско чело, + пратен на земята не се знай защо, + тоз издайник грозен и божий служител, + който тая титла без срам бе похитил, + на кого устата, пълни с яд и злост, + изрекоха подло: "Фанете тогоз!" + На кого ръката не благословия, + а издайство свърши, и гръм не строши я, + и чието име не ще спомена + от страх мойта песен да не оскверна, + и кого родила една майка луда, + който равен в адът има само Юда + фърли в плач и жалост цял народ тогаз! + + И тоз човек йоще живей между нас! + + Окован и кървав, във тъмница ръгнат, + Апостолът беше на мъки подвъргнат + ужасни. Напразно! Те нямаха власт + над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас, + ни молба, ни клетва, ни болно стенанье + не издаде в мрака туй гордо страданье! + Смъртта беше близко, но страхът далеч. + И той не пошушна предателска реч. + И на вси въпроси - грозно изпитанье - + един ответ даде и едно мълчанье + и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!" + И никое име той не спомена. + + Но тиранът люти да убий духът + една заран Левски осъди на смърт! + + Царете, тълпата, мръсните тирани + да могат задуши гордото съзнанье, + гласът, който вика, мисълта, що грей, + истината вечна, що вечно живей, + измислиха всякой по една секира + да уморят всичко, дето не умира: + зарад Прометея стръмната скала, + ядът за Сократа с клеветата зла, + синджир за Коломба, кладата за Хуса, + кръста на Голгота за кроткий Исуса - + и по тоя начин най-грозний конец + в бъдещето става най-сяен венец. + + Той биде обесен. + + О, бесило славно! + По срам и по блясък ти си с кръста равно! + Под теб ний видяхме, уви, да висят + много скъпи жъртви и да се тресят + и вятърът южни с тях да си играе, + и тиранът весел с тях да се ругае. + О, бесило славно! Теб те освети + смъртта на геройте. Свещено си ти. + Ти белег си страшен и знак за свобода, + за коя под тебе гинеше народа, + и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес + под тебе, бесило, правеше ни чест. + Защото подлецът, шпионът, мръсникът + в ония дни мрачни, що "робство" се викат, + умираха мирни на свойто легло + с продадена съвест, с позор на чело, + и смъртта на тебе, о, бесилко свята, + бе не срам, а слава нова на земята + и връх, от където виждаше духът + към безсмъртието по-прекия път! + + + БЕНКОВСКИ + + Планината пуста. Дивота и сън е. + Вред пространства голи, бърда, урви, трънье; + в пустинята влада някой гробен дух. + Небосводът гледа уплашен и глух. + Лесовете черни, накрай кръгозорът + мяркат се, тъмнеят. Надалеч в просторът + орел един плува, бавно се върти + над някоя мърша, що му дъх прати; + по скалите зеят страшни пукнатини; + затулени с храсти - легла на гадини; + сипеи безродни, плешиви бърда, + стръмнини без дръвье, реки без вода + душата измъчват и плашат окото. + + Из един там глух дол, обрасъл с глогина, + сега върви тихо някаква дружина. + Вождът е Бенковски! Бенковски е сам! + Бенковски я води в пустинята там; + героят, юнакът с мисъл на челото, + на подвига знаме, душа на делото, + човекът, що даде фаталния знак + и цял народ смело тикна с своя крак + желязната вволя, железните сили, + могъщото слово, що слабий окрили, + гласът, който каза: "Вървете! Да мрем! + Ставайте, робове! Аз не ща ярем!" + И ние трептяхме пред тоя глас мощен, + пред тоя демон таен, призрак полунощен, + който произнесе страшните слова... + + Той сега вървеше с клюмнала глава. + Другарите му верни, разбити и прашни, + мязаха на мощи и на сенки страшни, + седемдесет бяха, четирма са днес. + Другите паднаха: едни в боя с чест, + други в плен срамотен, други пък бегаха, + от тяхната участ кат се убояха. + Тъжно те вървяха в заглъхналий мир + по пясъка ситни, из дивния шир, + с пушки без патрони, и с крака без сила; + всяка кост се клати, боли всяка жила; + подвигът е труден, пътят е свиреп. + Петнадесет дена без отдих, без хлеб + скитат се в горите, борят се с тиранът, + с пекът, с дъждовете и с треви се хранат, + често мисъл мрачна дохожда им тям. + Но бълзо изчезва; Бенковски е там. + Бенковски ги пази мълчалив и страшен; + в бедите поддръжка и пример всегдашен; + той държи, не охка, той е само блед, + от време на време издумва "Напред" - + и гледа на изток, и води ги смело, + и бурно се бърчи бледното му чело. + В глава му се блъскат мисли цял рояк + и кроежи тъмни, и лучи, и мрак, + и ярост отровна кипи му в гърдите + за толкоз нещастья, надежди разбити, + за толкова жъртви и вяра, и труд, + отишли на вятър под натиска лют! + И бунтът пред него като облак чуден + фърчи кат от някой ураган прокуден. + + Накъде отиват?...Изведнъж гръм + раздаде се силно от ближния хлъм. + + Кат снопове падат трима другари. + Кръв димеща, топла пясъка прошари. + Пушекът се пръсна и гръмът мина, + кат напълни с екот цяла планина. + Потерята скокна от свойта пусия + и шумно изкряска - смелост улови я: + тя видя един прав, и то кървав, сам! + Двайсет пушки мерят изново насам, + готови куршуми и огън да храчат. + "Предай се, разбойник!" - извика водачът, + и сганта внезапно загради отвръст + сетний неприятел със жажда за мъст, + със радост свирепа, с увереност дива, + че веч държи здраво плячката си жива. + + Тогава ранений прав, трепетен, див, + с поглед безнадежден, почти горделив, + с пет рани в снагата, при прагът на гроба, + кат не щя да падне, както пада роба, + гръмна се в челото и сред гъстий дим + падна мъртъв, хладен и непобедим! + + И Хаджи Люзгяр бей, главатарят стари, + пристъпи зачуден с хищни си другари + към таз жъртва силна, към тоз горд юнак, + който му избягна с такъв славен бяг, + погледна чело му, с топла кръв покрито, + и очи му страшни, вперени сърдито, + и ръка му, взела револвера с мощ, + като че се готви зарад битка йощ, + и уста му бледни, открити към свода + като че ще винат: смърт или свобода! + И усети почит и трепет, и студ, + и викна уплашен: "Кой е тоя луд!" + Но всички мълчаха. Тогаз от земята + един труп пошавна, отвори устата, + пробуден от сила тайна, непозната, + и с глас издихающ, кат ръка простря, + "Бенковски!" - продума и тихо умря. + + КОЧО + Защитата на Перущица + + O движенье славно, о мрачно движенье, + дни на борба горда, о дни на паденье! + Епопея тъмна, непозната нам, + епопея, пълна с геройство и срам! + + Храмът беше пълен с деца и невести, + с въстаници бодри и бащи злочести, + които борбата в тез зидове сбра. + Участта си всякой вече я разбра. + Врагът от три деня наоколо храма + гърмеше отчаян. Ни страх, ни измама, + ни бой, ни закани нямаха успех. + Борците държаха и никой от тех + за сдаване срамно уста не отвори + и лицето първи да си опозори. + Оградата беше прилична на пещ + задушена, пълна със въздух горещ + и със дим барутен. Свирепият глад + издаваше вече своя вик познат. + Децата пищяха уплашени, бледни + пред майки убити и трупове ледни. + + Борбата кипеше отвътре, отвън. + Във всичките очи пламтеше огън. + Болнави и здрави, богати, сюрмаси, + русите главички и белите власи + зимаха участье в последния бой. + Майката мълвеше:"Чедо, не се бой!" + и даваше сину напълнена пушка; + и старата баба, що едвам се люшка, + носеше куршуми във свойта пола, + и мъжът, учуден, имаше крила: + отзади, до него, жена му любима + гледаше азлъка пупал дали има. + Децата пищяха, като за път пръв + чеваха гърмежи и гледаха кръв. + И боят кипеше отвътре, отвън. + Много борци хладни спяха вечен сън, + и димът беше гъстък, и смъртта не беше + ни грозна, ни страшна, и кръвта шуртеше + из женски гърди наместо млеко. + Лудост бе пламнала във всяко око. + Старците търчаха с ярост на лице + и търесеха пушки с трепетни ръце... + + Отвън враговете диви, побеснели - + сган башибозуци храма налетели - + фучаха, гърмяха, надаваха рев + и падаха мъртви във немощен гнев. + Главатарят техен, в кръв топла оквасен, + на таз жътва дива гледаше безгласен, + и страхът неволно обзе му духът + пред тез раи слаби, що сееха смърт, + и вместо молби, плач пущаха куршуми. + + Изведнъж далеко, на голите друми, + войска се зададе с трясък, тичешком... + Сганта се зарадва, а в божия дом + душите сетиха трепет и смущенье + като пред десница, що принася мщенье. + Битката утихна...разредя димът + и някой глас чу се, че ехти в шумът: - Ний се бихме, братя, с башибозуци, + защото са мръсни, диви и хайдуци... + Ето царска сила, да се предадем! + - Не щем! - Не! - Не бива! По-добре да мрем! + - Пушките си дайте! - Не! Не! - Що да сторим? + - Да се покорим ли? - Мълчи! Да се борим! + - Предателят кой е?! - Долу! - викат с бяс, - + Спогодба не става между тях и нас! + Една жена викна:"Чуйте! Срам!" и пушна + към войската царска и падна бездушна, + и гърмът разклати смаяний народ! + Трепна всяко сърце и всякой живот, + огънят обфана тия души горди. + - Да се не вдадеме на турските орди! - + И гърмежът почна, и боят със гнев + подзе своя страшен и гробен напев, + но йоще по-страшно и йоще по-гробно. + И смъртта из храма фучеше злокобно. + Отчаянье мрачно лицата вапца, + майки не познаха своите деца. + Отвън срешу храма зяпнали пушкала + забълваха пламък и бомби, и хала! + И стените стари разлюляха с звук + кат внезапний вятър планинския бук + като тръс подземен многажди повторен. + + Изведнъж видяха там зидът съборен! + + Перущице бедна, гняздо на герои, + слава! вечна слава на чедата твои, + на твоята пепел и на твоя гроб, + дето храбро падна въстаналий роб! + Слава теб, че ти се одържа до крайност + и бори се в пушек, и падна със сяйност. + Ти в борбата черна и пред турский гнев + издигна високо твоя свилен лев, + и глава не клюмна, и меча не даде, + и твойта светиня срамно не предаде, + и нашта свобода ти я освети, + и за толкоз жъртви гордо отмъсти. + Поклон на теб, граде, пепелище прашно, + на борба юнашка свидетелство страшно! + Твойте чеда бяха силни в трудний час, + твойта гибел беше тържество за нас, + защото ти падна със падане ново + и в нашта исторья тури светло слово. + Защото ти блесна в синия простор + сред многото подлост, сред общий позор! + Защото пропадна и в гроб се халоса + славно както Прага, както Сарагоса, + обвита във пущек, окъпана в кръв; + защото ти - сетня - пример даде пръв + как мре народа и не моли бога, + и не рече: Милост! - в общата тревога; + и - нищожна, тъмна, без крепост, без мощ + и със голи ръце, и без никой вожд, + без минало славно, без примери славни, + що малките правят с великите равни, + ти с твойта смърт страшна и храбри моми + Картаген надмина, Спарта засрами. + + Но войската скоро храма окръжава, + отвсякъде ужас и смърт приближава. + И сганта, упита от лакома стръв, + и гладна за блудство, за месо и кръв + изскърца със зъби. Бомбите трещяха + и момите красни с децата пишяха. + Слисаните майки с поглед страховит + блъскаха глави си о голия зид + и падаха, други - с настръхнали власи + във свойте колене душаха деца си. + Във тоя миг Кочо - простият чизмар, + наранен отслабнал и бунтовник стар, + повика жена си - млада хубавица, + на гърди с детенце със златна косица + и рече: "Невясто! виж, настая сеч + и по-лошо нещо... Ти разбираш веч... + Искаш ли да умреш?" - И клетата майка + бледна, луда, няма и без да завайка, + сложи се детето с трептящи ръце + и кат го цалуна в бялото челце, + задтана и рече: "То да е отзади! + Удряй!"...И Кочо ножът си извади + кървав из ггърди и; и чучур червен + бликна и затече, и Кочо втрещен + погледна детето. То плачеше, клето! + "Майка ти не ще е сама на небето!" + Рече и замахна като в някой сън + и възви глава си, пламнала в огън. + Главицата падна, трупът се затресе + и кръвта детинска с майчинта се смеси. + И Кочо пак рече: Не остана мощ, + но за един удар имам сила йощ!" + И ножът димещи опря с две ръце + право дето тупа негово сърце. + И падна обагрен, грозен, страховит + с отворени очи и със нож забит. + .............................. + .............................. + И храмът ехтеше от моми, невести, + кат падаха в кръвье или във безчестье! + + И господ от свода, през гъстия дим, + гледаше на всичко тих, невъзмутим!... + + БРАТЯ ЖЕКОВИ + + В една ниска плевня, под тъмната стряха + двамината братя укрили се бяха. + Четата отмина. По-старият брат + от треската фанат, разтреперан, бляд, + лежеше на голо в ръка с револвера + и той рече слабо: "Защо тъй трепера! + Животът отива, във огън горйъ. + Под таз плевня тясна страх ме е да мра... + Ще ми се на воля, в боя, на полето + поне да издъхна и куршум в сърцето." + Внезапно на двора се чу шум голям + и глас викна гърлест:"Излезте оттам!" + + Стопанинът уплашен гости си обади! + Вчера ги прие той, днеска ги предаде. + Защото страхът е бездушен и слеп, + на малките души - съветник свиреп. + Той е дух, що лази. В тъмното ме царство + подлостта братува с тъпото коварство. + И човек от него е жълт като смин. + И бащата сочи скрития си син, + и майката пуща детето на друма + кат бяга и тихо: "Олекна ми!" -дума, + и не сеща трепет, ни любов, ни жал, + защото душа и страх е завладял. + + Но Михаил Жеков, бръз като вихрушка, + става болен,бледен, грабва свойта пушка + и гръмва към двора и вика:"Назад!" + И косата щръкна на по-малкий брат. + И турската паплач изрева:"Удрете!" + И битка се почна между враговете. + + Дворът веч трепери в гърмежа, в димът. + И двамата братя до входа стойът + с револвери черни и с мъжко решенье + да умрат. Очи им със кръв са налени. + Сърцата им чукат, ръце им треперйът + и пращат във купа и ужас, и смърт. + Плявата е мека, но пропуск не дава. + Куршумите удрят кат о скала здрава. + Боят е неравен: двама срещу сто. + Кат рой ястреби над птиче гнездо, + убийците тичат, реват обикалят + плевнята и пушкат, и в прах се повялат + кат кокошки много, що ги гази мор, + и кръвта се лее по шумния двор. + - Огън дайте скоро! - викна Мустафата + и падна; куршумът пръсна му главата. + - Да запалим! - вика смаяната сган. + + И в плевнята скоро проникна думан. + Михаил остана корав като камък, + но брат му отслабна пред близкия пламък. + - Да се вдадем, рече, тук ще изгорим! + Страшно ме отравя горещият дим! - + Михаил бе страшен. Злобно затрепера: + - Ти не си ми брат бил! - Вдигна револвера + и гръмна в тила му. Братът се простря. + Михаил погледна и рече: - Умря! - + И всред гъстий пушек пак рече: - Ще сваря! - + Гръмна се в челото и падна в пожара. + + И две души бели в грозния плам + фръкнаха към бога свободни, без срам. + + + КАБЛЕШКОВ + + Няколко месеца как е ралото паднало от ръцете им. Предаността към огнището, връзките на челядта, прелестите на тихия селски живот, сладките думи на любовниците: любовта към отечеството замести всичко. Те живеят само за него. Българио, хвърли своето презрение на хулителите, които разгласяват, че ти можеш да отхранваш само роби. Сърцето на тия роби бие с със силата на петвековните ти теглила!... + "Отечество" - К. Величков + + О, Каблешков бедни! + Тоз народ поробен + дa мисли за слава не беше способeн; + игото тежеше на неговий врат, + без да предизвика гордия му яд. + Той беше спокоен. С позор на челото + безропотно, хладно живейше в теглото. + Яремът му беше и родствен, и мил, + понеже се беше със него родил; + от люлката с него в живота бе тръгнал + и на труда беше като вол обръгнал. + Народът бе мирен и почти засмян, + сред робството тежко ходеше пиян, + защото теглото - и то е пиянство + и прави по-мило злото окаянство, + и разумът мъти на простий народ, + и държи го в дрямка, и прави го скот. + Той ядеше, пийше, жнеше по Петровден, + срещаше Великден, чакаше Гергьовден, + по Коледа весел колеше прасето... + + А мъките бяха страшни под небето! + Тираните бесни върлуваха веч. + Полята пищяха от техния меч, + всеки ден от кърви невинни залети, + всеки ден злодейства - хабери проклети: + тук обран търговец, друг - ранили зле, + там орача кървав в нивата нашле - + някой баща беден на седем дечица, - + днес пламнала плевня, утре воденица! + Обири и дъждья, грабеж, произвол! + Сюрмахът без стряха, орачът без вол + остаяха. Турчин беснееше, гладен, + властта беше глуха и съдът продаден. + И нищо по-друго. Робът беше як, + игото влачил е, ще го влачи пак. + И никоя съвест не трепваше гнявно + против туй живене и мране безславно. + И слово свободно и надеждна реч + до никой слух робски не стигаше веч. + + Левски бе угаснал преди три години. + + И народът спеше. Небесата сини + блещяха със трепет над робския край + и питаха бога: "Докога ще трай + таз земя в теглото и рабските звънци + позорно ще дрънкат и нашето слънце + да свети над нея, а да гледа мрак? + Докога ще дремят, о господи благ?" + Така те мълвяха в пространството чудно. + А народът спеше, спеше непробудно. + + Каблешков избухна една вечер тук + и разклати всичко като тръбен звук. + + Делото се почна и думата падна + на земя из тайно за свобода гладна. + Дух един потаен навред профърча + и всякоя възраст, пол, класа, душа, + размърда, разбуди като гора спяща, + що тихият вятър внезапно разклаща. + Някой твар незнаен смъкна се тогаз, + сърцата стеснени сетиха завчас, + че стават големи и тупат по-силно + от някакво чувство велико, умилно; + и рабското иго стана изведнъж + несносно и страшно. - Всякой стана мъж! + Идеята бърже поникна, порасна + и като от изток зората прекрасна + облада душите с новия си жар... + Всякой беше бодър: як, слаб, млад и стар, + богатий и бедний под покрива сламен - + всичките горяха от същия пламен + и бързаха нещо да направят там. + От толкоз търпенье усетиха срам. + + Всичко кипеше. Великото слово + на сърцата даде биене по-ново, + прежната апатья и хладност, и сън + сега бяха треска, живот и огън. + Усилия, мисли, желания скрити, + към една се точка упътиха всите, + и преображенье внезапно стана, + и бащата смаен сина не узна. + Младежът забрави шума, веселбите + и фана да дири места по-закрити + за срещи потайни...И простий чизмар + въз стола четеше вестника със жар, + със глава подпряна, с изпуснато шило, + и друг път сърце му не бе така било. + И скромний учител във своя урок + фана да загатва за "тиран жесток". + и речта "свобода" да повтаря често. + И всяко сърце и време, и место + духът на борбата изпълваше веч. + За друго тогава не ставаше реч. + Враждите престаха и любов безкрайна + свърза в едно всички кат велика тайна; + всякой бе приятел, всякой беше брат. + Забравиха всичко, щото бе отзад: + зависти, раздори и минало мрачно; + като чрез слияне свещено и брачно, + всички се сдушиха и със веселба + решиха се вече за смърт, за борба. + Едно дело общо, едничка цел свята + вдъхваше душите, сгряваше сърцата. + Въодушевленье нечуто завчас + смая всеки разум, упи всяка свяст! + Народът живейше със чувство само. + Свободата беше пленила ума му. + Той се бе усетил изведнъж голям + и готов за бунта, и храбър, и сам; + и колосът турски с грамадна си сила + бе за него нищо - империя гнила - + способна да рухне при първия крак... + И тъмна надежда, и сладостен мрак + затуляха всичко - бъдещето бурно + се криеше още в небето лазурно, + явен беше само един идеал + от мечти и светлост образуван цял. + И всичко се друго губеше в мъглата... + Лудостта владейше, умът и главата + от другаде подтик приимаха веч. + Борбата бе близко, близкото далеч... + Очите с очите се срещаха скришно + и да се разбират словото бе лишно. + Тайната бе обща, мракът и нощта + свидетели бяха на много неща; + и кат някой демон подземен и мощен + чукът на ковача не спираше нощем: + желязото меко из светлия жар + излизаше утром на лъскав ханджар; + младите крояха опинци хайдушки, + продаваха всичко, купуваха пушки, + търговците бледи в застоя голям + оловото само продаваха там! + И в избите скришом със шъпот и с глуми + младите хлапаци леяха куршуми. + Булките печаха пексемед тогаз. + Селяните хитри стягаха без глас + черешовий дънер с обръчи железни + и гледаха важно, мислейки се трезни... + И върху гергьофа балканският лев + излазяше златен и зинал за рев. + И с тез сили малки, и с тез средства смешни, + и с тез глави руси, и с тез пръсти нежни, + и с тоз възторг луди, и с тоз дребен стан + искаха да бутнат страшний великан! + + И в няколко дена, тайно и полека + народът порасте на няколко века! + + ПАИСИЙ + + О, неразумне и юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..." + Паисий (1762) + + Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки! + Тамо вдън горите атонски високи, + убежища скрити от лъжовний мир, + место за молитва, за отдих и мир, + де се чува само ревът беломорски + или вечний шепот на шумите горски, + ил на звона тежкий набожнийят звън, + във скромна килийка, потънала в сън, + един монах тъмен, непознат и бледен + пред лампа жумеща пишеше наведен. + + Що драскаше той там умислен, един? + Житие ли ново, нов ли дамаскин, + зафанат от дълго, прекъсван, оставян + и пред кандилото сред нощ пак залавян? + Поличби ли божи записваше там? + Слова ли духовни измисляше сам + за във чест на някой славен чудотворец, + египтянин, елин или светогорец? + Що се той мореше с тоя дълъг труд? + Ил бе философ? Или беше луд? + Или туй канон бе тежък и безумен, + наложен на него от строгий игумен? + + Най-после отдъхна и рече: "Конец! + На житие ново аз турих венец." + И той фърли поглед любовен, приветен + към тоз труд довършен, подвиг многолетен, + на волята рожба, на бденьето плод, + погълнал безшумно полвина живот - + житие велико! Заради което + той забрави всичко, дори и небето! + Нивга майка нежна първенеца свой + тъй не е гледала, ни младий герой + първите си лаври, ни поетът мрачен + своят идеал нов, чуден светлозрачен! + и кат някой древен библейски пророк + ил на Патмос дивний пустинника строг, + кога разкривал е въз гладката кожа + тайните на мрака и волята божа, + той фърли очи си разтреперан, бляд + към хаоса тъмний, към звездния свят, + към Бялото море, заспало дълбоко, + и вдигна тез листи, и викна високо: + "От днеска нататък българският род + история има и става народ!" + + Нека той познае от мойто писанье, + че голям е той бил и пак ще да стане, + че от славний Будин до светий Атон + бил е припознаван нашият закон. + Нека всякой брат наш да чете, да помни, + че гърците са люде хитри, вероломни, + че сме ги блъскали, и не един път - + и затуй не можат нази да търпът - + и че сме имали царства и столици, + и от нашта рода светци и патрици; + че и ний сме дали нещо на светът + и на вси Словене книга да четът; + и кога му викат:"Българину!" бесно, + той да се гордее с това име честно. + Нека наш брат знае, че бог е велик + и че той разбира българский язик, + че е срам за всякой, който се отрича + от своя си рода и при гърци тича + и своето име и божия дар + зафърля безумно като един твар. + Горко вам, безумни, овци заблудени, + със гръцка отрова, що сте напоени, + дето се срамите от вашия брат + и търсите пища в гръцкия разврат, + и ругайте грешно бащини си кости, + и нашите нрави, че те били прости! + Та не вашто племе срам нанася вам, + о, безумни люде, а вий сте му срам! + + + Четете да знайте, що в стари години + по тез земи славни вършили деди ни, + как със много кралства имали са бран + и била велика българска държава; + как свети Борис се покръстил в Преслава, + как е цар Асен тук храмове градил + и дарове пращал; кой бе Самуил, + дето си изгуби душата във ада, + покори Дурацо и влезе в Елада; + четете и знайте кой бе цар Шишман + и как нашто царство сториха го плян; + кой би Иван Рилски, чийто свети мощи + чудеса се славят до тоя ден йоще; + как се Крум преславний с Никифора би + и из черепа му руйно вино пи + и как Симеон цар угрите прогони + и от Византия приема поклони. + А тоя беше учен, философ велик + и не се срамеше от своя език + и кога нямаше кого да надвива, + той пишеше книги, за да си почива. + Четете и знайте, що съм аз писал, + от много сказанья и книги събрал, + четете, о, братя, да ви се не смеят + и вам чужденците да не се гордеят... + На ви мойта книга, тя е вам завет, + нека де преписва и множи безчет + и пръска по всички поля и долини, + де българин страда, въздиша и гине. + Тя е откровенье, божа благодат - + младий прави мъдър, а стария - млад, + който я прочита няма да се кае, + който знае нея, много ще да знае." + + Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит, + със поглед умислен, в бъдещето впит, + който много бденья, утринни пропусна, + но пачето перо нивга не изпусна + и против канонът и черковний звън - + работи без отдих, почивка и сън. + + Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин + тоз див Светогорец - за рая негоден, + и фърляше тайно през мрака тогаз + най-първата искра в народната свяст. + + БРАТЯ МИЛАДИНОВИ + + Попейте ми, красни македонски деви, + попейте ми ваште невинни припеви, + втъкнете си китки, пратете ми клик + на вашия кръшен и звучен язик. + Треперяйки сладко, аз ще да ви слишам + и към вас ще фъркам и ще да въздишам + ведно с тиха Струма, ведно с мътний Дрин, + ведно с ека жалний, що праща Пирин; + летете, ехтете, песни македонски, + печални кат песни на бряг вавилонски, + сдружени с въздишки и с оковен звън, + дигайте, будете от гробния сън + тез спомени стари, тез преданья вети, + що кат сенки чудни пълнят вековете: + юнаци измрели без гроб, без венци + за хорска свобода паднали борци, + орляци левенти, дружини отбрани, + покрити със слава, със кърви и с рани, + наредени мълком, готови за бран, + окол Крали Марка - вечен великан! + + Дивний Крали Марко! Всеславянска славо, + на тъмни фантазий създанье мъгляво, + Ролан македонски, заветен и мил, + ти векове с твойто име си пълнил! + По кои полета, по коя пустиня - + ти не си размахвал сабя дамаскиня? + Де не се е мяркал твоят страшен стан? + Къде не си мятал златен боздуган! + Де не си се борил с Муса Кеседжия? + Де не си препускал коня Шарколия? + В коя скала здрава, във кой камък як + диря не остави грамадний ти крак? + От Белграда до Прилеп, де в глуха пещеря + турят ти въртопа тъмните поверья, + до Кукуш печални и до Хеликон + призракът се носи на черний ти кон + и се мярка твойта неизмерна сенка. + Коя ли бе тая баснословна ненка, + що откърми тоя дивен исполин - + с един крак на Емус, с другий - на Пирин?! + + Летете, о , песни, спомени големи, + въздишки последни за бившето време! + Пейте ги, девици, при Пинд и при Шар, + пейте ги при Струга, град хубав и стар, + дето се родиха двата Миладина, + на Македония двата верни сина. + + Във влажни тъмници, пълни с мрак, вони, + помежду вековни и потни стени, + гниеха два братя, в окови два роба, + кат два живи трупа, фърлени в два гроба. + Векове минаха!...От слънце заря, + нито от надежда до тях не огря! + Проклети бъдете, о тъмници влажни! + Колко вий стопихте, сърца, сили снажни, + колко зли насилья, жъртви, младини + погълнаха ваште смрадни глъбини! + + Димитрий бе влязъл пръв у свойта бездна. + Константин по-после кат него изчезна. + + Защото в един век, за правдата глух, + разбуждаха смело народния дух + и на братя родни чрез родното слово + те готвеха битви и бъдеще ново; + защото те първи усетиха срам - + туй велико чувство, и в глухия храм + сториха да екнат химни ясни богу + на язик, погребан от векове много; + защото казаха: "Народ сме велик + и господ познава нашият язик!" + И викнаха силно: "Мразиме хомотът + позорен и мръсен на фанариотът!" + Защото смеяха, без да ги е страх, + с силний да се борят и не бе ги грях + да пропаднат жъртви заради народа + с тия сладки думи: наука, свобода; + защото сбираха песни по цял край, + тъй както при Тунджа момите през май + триндафили сбират и в кошници гуждат, + затова по-рано от сън се събуждат; + защото увиха китка миризлива + от здравец и росен, и от клас на нива; + защото от всите гори и реки + седенки и сватби, хора и тлъки + напевите сбраха, въздишките сляха, + на седата старост в паметта копаха; + защото струпаха в един общи тон, + всичко що бе отзив, припев, звук и стон, + затова една нощ патрикът нахлузи + свойто черно расо и злобно каза: + "За тез два хайдука трябват железа." + + И ето защо са днеска оковани, + и в тия тъмници живи закопани. + + Дълго те търпяха. Тъмничният смрад + отравяше бавно животът им млад. + + Везапно известье за милост довтаса. + И Фенер, котило на ехидна раса, + гняздо на кощунство, на леност, на блуд; + Фенер, по срама си позорно прочут; + Фенер, от където през векове цели + разврат и мъртвило в света са се лели + и който забули всичкия възток + с една гъста мрежа и никой тълчок + на духа не даде нито мисъл нова + на човека, паднал във дрямка сурова, + без вяра в борбата и без идеал; + Фенер при такваз вест потрепера цял + и уплашен рече:"Друг е божий съд! + Тия два убийца трябва да умрът!" + + И кат се прекръсти, прати им отрова. + + Нощта бе студена, мрачна и сурова. + + На заранта рано тъмничния свод + огласиха думи: милост и живот! + А бедните братя в предсмъртни страданья + изпущаха свойте последни стенанья. + И вече обзети от гробния хлад, + те пращаха сбогом на божия свят + и шушняха тихо с гаснееща сила: + "Как много те любим, Българио мила!" + + 1882, Пловдив + + РАКОВСКИ + + Мечтател безумен, образ невъзможен, + на тъмна епоха син бодър, тревожен, + Раковски, ти дремеш под бурена гъст, + из който поглежда полусчупен кръст. + Син, дреми, почивай, ти, който не спеше, + ти, кой беше вихър, котел, що кипеше + над някакъв злобен, стихиен огън. + Спи! Кой ще разбужда вечния ти сън? + + Природата веща беше се сбъркала: + тя от теб да стори гений бе искала, + затова в глава ти като в една пещ + фърли толкоз пламък и възторг горещ, + но друг таен демон се намеси тамо: + ти стана създанье от крайности само, + елемент от страсти, от злъчка и мощ, + душа пълна с буря, с блясък и със нощ. + Твойта вражда беше вражда сатанинска, + твойта любов беше любов исполинска, + любов без съмненье, без свяст, без предел, + що кат кръст огромен ти беше понел. + Твоят символ беше: смърт или свобода, + сънят ти - Балкана, кумирът - народа, + народа с безчестье и с кърви облян. + + Твоят живот целий беше един блян! + + Ти гледаше бледен в бъдещето скрито. + Ти се вреше дръзко в миналото срито + и оттам влечеше кат победен знак + векове от слава, затулени в мрак, + за царе, юнаци вълшебни преданья, + обраснали с плесен старинни сказанья; + твоят орлов поглед виждаше навред + от българска слава останки безчет + и в тъмна ни древност, бездънна провала, + ти вкарваше смело вселената цяла. + Нищо невъзможно за теб не оста. + Ти даваше образ на всяка мечта. + На неми загадки, сфинкси безответни + предлагаше твойте въпроси заветни; + исторьята, мракът, времето, редът + не значеха много в големий ти път; + ти иска да бутнеш, о дух безпокоен, + нещастен мечтател, апостол и воин, + в един час делото на пет векове. + Чухме ние твойте горди викове, + когато при Сава и при Дъмбовица + викна пръв "Свобода! Сяйна е зорница!" + И ту с перо остро, ту с гореща реч + надеждите сейше на близ и далеч. + Един само буден сред толкова спящи, + ти един за всички като демон бдящи + работи, бори се, стреска, вълнува, + тук мъдрец замислен, там луда глава, + мрачен узник в Стамбул, генерал в Балкана, + поет и разбойник под съща премяна, + мисъл и желязо, лира и тръба: + всичко ти бе вкупом за една борба. + Исторйята има да се позамисли + във кой лик безсмъртен тебе да причисли. + + Ти умря. И пътят към гроба ти ням + обрасъл е вече със бурен голям, + и прахът ти гние без сълзи набожни... + Не зарасна само, герою тревожни, + проломът широкий, който ти тогаз + в бъдещето тъмно отвори за нас! + + 1882, Пловдив + + КАРАДЖАТА + + + И търсят духа на Караджата! + Ботев + + Бунтът бе помазан. В горските усои + паднаха убити всичките герои. + Сам Хаджи Димитър между них оста, + защото числото надви храбростта. + Първото движенье, първата дружина + дойде като буря, като сън премина - + метеор невиден в една тъмна нощ. + Букаците диви трепереха йощ + от гърма на боя, от таз нoва дума: + "Свобода", що мина из тяхната шума, + и екът разнесе като един дъх, + от урва на урва и от връх на връх, + дето снегът мята бяла си покривка. + Юнаците спяха без гроб, без завивка, + на връх планината. Ни един от тях + боя не остави, не усети страх, + защото когато Дунава минаха, + кръстосани саби мълком целуваха, + защото на всички в гордите души + свободата сила и кураж внуши. + Командата беше: на месо удрете! + Лозинката беше: момчета, умрете! + И гордият Ванков издигаше с гнев + из дима високо свиления лев. + И смъртта беснейше на сганта из роя, + и стотина турци паднаха във боя. + Пашата уплашен и с навъсен лоб + изпрати сто пушки срещу един роб, + и хиляди вълци срещу една чета, + минала кат сянка по тия полета... + И момците наши умряха със чест... + + Митхад бе доволен от такава вест. + + В тоя час вълците, кои мърша търсят, + с крак гърди им ровят и меса им късат; + и гладните орли, оплескани с кръв, + в мъртвите им очи удрят своя клъв; + и мухите златни в бръмчащи рояци + лакомо налитат немите юнаци, + изложени голи под слънчевий жар. + + Митхад бе доволен. Пантер див и стар, + той бе победител. И снага му гнила + потръпна от радост. Той дигна бесила + по всичките ъгли и настана плач: + и тръпки побиха бедният орач + пред тия плашила нови и проклети. + Децата пищяха от ужас обзети, + и горките майки дишаха едвам, + дорде да познаят кой се люшка там. + Страхът беше общи. Тъмниците бяха + наблъскани. Вредом младежи висяха: + едни мряха в гръчки, други с образ син, + трети - от страх мъртви - жълти като смин, + сякаш бе настала смърт и черна чума. + Брат не смейше с брата дума да продума, + синът от баща си трепереше бляд + измяната - призрак из тъмният ад, + шушнеше зловещо и ужасът сейше, + въжето неспирно се с нещо люлейше. + Страхът бе на всички лицата вапцал + и своя зловещи печат бе им дал. + + В това подло време в балканските габри + войските фанаха Караджата храбри. + + Той беше юнака с горещата кръв, + Караджата храбри, във битките пръв, + мъдрец във съвета, орел в планината, + за четата гордост, слава на борбата, + на Хаджи Димитър съратник и брат, + като него храбър, като него млад. + Чувства се велики в двамата горяха, + на същото знаме служители бяха, + на същата мисъл - жив образ и плът. + Един бе главата, другият - умът, + един беше вожда, другият - кърмачът, + към смъртта готови еднакво да крачат. + + Караджата беше свързан, окован, + окръжен от мръсна и свирепа сган + кръвници, остатки от разбити орди, + що го на въжето завлачаха горди. + Самси от борците боя преживял, + разбит, злополучен, с кръв оплискан цял, + като лъв ударен, кой кръвта си губи, + Караджата гордо, сред смехове груби, + вървеше замислен към позорний стълб - + елемент ужасен в народната скръб. + Тълпата край него метежно ревеше + и на всяка крачка повече растеше. + Солдатите груби не сещаха жал, + децата по пътя фърляха му кал, + а една кадъна чехъла извади + и с бяс въз лице му три удара даде. + Той вървеше мрачно, спокоен и глух + на псувни, обиди; силният му дух + летеше към боя, де бяха остали + другари заклани, мечти, идеали... + Той виждаше ясно бунтовния лев, + летещ над глава им и готов за рев, + и горите красни, и оназ природа + широка и чудна и пълна с свобода, + и Хаджи Димитър цял в кърви облен, + който му ревеше: "Що се вдаде в плен? + Караджа, без тебе не умирам ази!" + Кога до въжето той се дотътрази, + очи му светнаха с небесен светлик, + той наду гърди си и нададе вик + и сганта утихна и занемя даже, + за да чуй по-харно какво ще да каже + последний въстаник за последен път. + Защото във тез дни на ужас и смрът + при многото подлост, предателства, глуми + казваха се често и големи думи - + из някои силни, големи сърца; + защото сред тия сплашени лица + понякога взорът срещаше титани + на челата с тайни слова начъртани + кат останки славни от друг някой род, + не останал вече под божия свод. + + И ето що каза тогаз Караджата, + с поглед към народа и към небесата: + "Прощавайте, братя, отивам сега! + Отивам в душата с голяма тъга: + не умрях в Балкана от моите рани, + затова сте вие тука днес събрани. + Сълзи не ронете за мен тоя път, + ами се гответе и вие за смрът, + защто настанаха нови времена, + в кои на кръвта се не дава цена + и гробът е по-мил, нежели позорът + за всички, що мислят и честно се борят. + Не съм аз последен и не съм аз пръв, + дето тъй умирам. Българската кръв + реки ще се лее!... Смърт или свобода! + Беснейте, тирани, но жив е народа. + Юнаците с нази не ще се скратйът, + нашта смърт ще вдигне други да мрът: + за едного триста, за двама хилядо. + Чуйте ме, тирани! Ний сме племе младо, + искаме свобода, няма да се спрем, + ще се борим с вази, ще морим, ще мрем + та пак да възкръснем! Бъдещето цяло + аз го виждам ясно като в огледало, + скоро ще да рухне зверската ви власт, + за бой, отмъщенье, за смърт, за свобода... + Но ази умирам!... Да живей народа!... + Смърт или свобода!" + + И кога се люшна из въздуха он, + то хиледи гърди издадоха стон + и дълго йощ време там под небосвода + кънтяха тез думи: "Свобода, свобода! + Смърт или свобода!" + + + 1876 + + Брацигово падна подир славни битви. + + Както вред, борбата почена с молитви, + с надежди и песни и свърши с погром. + Батак се предаде, уви, пълзешком, + Копривщица легна при първата буря, + топът черешови не спаси Клисура + с високите урви; бледната зора + видя в кръв и в пламък Средната гора. + Панагюрци храбри след десет дни горди + откриха вратите на мръсните орди; + Каблешков-героят, таз душа вулкан, + биде фанат пленник чрез един аркан + от селяне прости, и лъвът Бенковси, + туй смешенье странно от Левски и Раковски, + загина юнашки въз една река, + издаден не казвам от коя ръка, + защото срамът ми изгаря челото... + + Борба страховита! В която числото + надви на възторга - таз плява, тоз дим! + Ударът бе тежък и неотразим. + Бунтът се удави в паника ужасна, + де всичко високо падна и угасна. + Инстинктът на роба обади се пак + със всичкий си ужас, със всичкий си мрак. + И паданья бързи, и измени нови, + стиден плод на дълго влачени окови, + фърлиха в борбата своя вечен срам. + И тази епоха на кръв и на плам + през всички епохи и през вековете + ужасна и мрачна в хаоса ще свети, + растеща всечасно в по-голем размер + и ще фърля вечно като облак чер + въз нашта исторйя една сянка тайна + от кръв и позори и слава безкрайна. + + ВОЛОВ + + + Те бягаха бледни пред дивата сган. + + И Волов, юнакът, цял в кърви облян, + извика: "О, боже! О, адска измама! + подвигът пропадна и надежда няма! + къде да се скрием от безславната смрът? + + Балканът + + Аз нямам за вази ни завет, ни път. + + Градът + + Аз имам бесила. + + Хижата + + Аз имам проклятья. + + Янтра + + Елате, нещастни, във мойте обятья! + + Пловдив, ноември, 1883 + + + +Волов - апостол по въстанието на 1876 и двама още въстаници след провалянето на движението, като им се отказало навсякъде убежище и гонени от турска потеря, пристигнали на брега на Янтра, която била придошла буйна и голяма. Там за да не паднат в ръцете на гонителите си, по предложение на Волова, предпочели смъртта и се фърлили в реката. + + ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА + + 11 август 1877 + + Нека носим йоще срама по челото, + синила от бича, следи от теглото; + нека спомен люти от дни на позор + да висне кат облак в наший кръгозор; + нека ни отрича исторьята, века, + нека е трагично името ни; нека + Беласица стара и новий Батак + в миналото наше фърлят своя мрак; + нека да ни сочат с присмехи обидни + счупенте окови и дирите стидни + по врата ни още от хомота стар; + нека таз свобода да ни бъде дар! + Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно + свети нещо ново, има нещо славно, + що гордо разтупва нашите гърди + и в нас чувства силни, големи плоди; + защото там нейде на връх планината, + що небето синьо крепи с рамената, + издига се някой див, чутовен връх, + покрит с бели кости и със кървав мъх + на безсмъртен подвиг паметник огромен; + защото в Балкана има един спомен, + има едно име, що вечно живей + и в нашта исторйя кат легенда грей, + едно име ново, голямо антично, + като Термопили славно, безгранично, + що отговор дава и смива срамът, + и на клеветата строшава зъбът. + + О, Шипка! + + Три деня младите дружини + как прохода бранят. Горските долини + трепетно повтарят на боя ревът. + Пристъпи ужасни! Дванайсетий път + гъсти орди лазят по урвата дива + и тела я стелят, и кръв я залива. + Бури подир бури! Рояк след рояк! + Сюлейман безумний сочи върха пак + и вика: "Търчете! Тамо са раите!" + И ордите тръгват с викове сърдити, + и "аллах!" гръмовно въздуха разпра. + Върхът отговари с други вик: ура! + И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; + дружините наши, оплискани с кърви, + пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, + всякой гледа само да бъде напред + и гърди геройски на смърт да изложи, + и един враг повеч мъртъв да положи. + Пушкалата екнат. Турците ревът, + Насипи налитат и падат, и мрат; - + Идат като тигри, бягат като овци + и пак се зарвъщат; българи, орловци + кат лъвове тичат по страшний редут, + не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. + Щурмът е отчаен, отпорът е лют. + Три дни веч се бият, но помощ не иде, + от никъде взорът надежда не види + и братските орли не фърчат към тях. + Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - + кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. + Талазите идат; всичките нащрек са! + Последният напън вече е настал. + Тогава Столетов, наший генерал, + ревна гороломно: "Млади опълченци, + венчайте България с лаврови венци! + На вашата сила царят повери + прохода, войната и себе дори!" + При тез думи силни дружините горди + очакват геройски душманските орди + бесни и шумещи! О, геройски час! + Вълните намират канари тогаз, + патроните липсват, но волите траят, + щикът се пречупва - гърдите остаят + и сладката радост до крак да измрът + пред цяла вселена, на тоз славен рът, + с една смърт юнашка и с една победа. + "България цяла сега нази гледа, + тоя връх висок е: тя ще ни съзре, + ако би бегали: да мрем по-добре!" + Няма веч оръжье! Има хекатомба! + Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, + всяко нещо - удар, всяка душа - плам. + Камъне и дървье изчезнаха там. + "Грабайте телата!" някой си изкряска + и трупове мъртви фръкнаха завчаска + кат демони черни над черний рояк, + катурят, струпалят като живи пак! + И турците тръпнат, друг път не видели + ведно да се бият живи и умрели, + и въздуха цепят със демонский вик. + Боят се обръща на смърт и на щик, + героите наши като скали твърди + желязото срещат с железни си гърди + и фърлят се с песни в свирепата сеч, + като виждат харно, че умират веч ... + Но вълни по-нови от орди дивашки + гълтат, потопяват орляка юнашки ... + Йоще миг - ще падне заветният хълм. + Изведнъж Радецки пристигна със гръм. + . . . . . . . . . . . . . . . . . . . + И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, + спомня тоз ден бурен, шуми и препраща + славата му дивна като някой ек + от урва на урва и от век на век! + + Пловдив, 6 ноември 1883 + + + + + + + + + + + +End of the Project Gutenberg EBook of Epopee to the Forgotten, by Ivan Vazov + +*** END OF THIS PROJECT GUTENBERG EBOOK EPOPEE TO THE FORGOTTEN *** + +***** This file should be named 2890-0.txt or 2890-0.zip ***** +This and all associated files of various formats will be found in: + http://www.gutenberg.org/2/8/9/2890/ + +Produced by Snezhina Gileva + +Updated editions will replace the previous one--the old editions +will be renamed. + +Creating the works from public domain print editions means that no +one owns a United States copyright in these works, so the Foundation +(and you!) can copy and distribute it in the United States without +permission and without paying copyright royalties. Special rules, +set forth in the General Terms of Use part of this license, apply to +copying and distributing Project Gutenberg-tm electronic works to +protect the PROJECT GUTENBERG-tm concept and trademark. Project +Gutenberg is a registered trademark, and may not be used if you +charge for the eBooks, unless you receive specific permission. If you +do not charge anything for copies of this eBook, complying with the +rules is very easy. You may use this eBook for nearly any purpose +such as creation of derivative works, reports, performances and +research. They may be modified and printed and given away--you may do +practically ANYTHING with public domain eBooks. Redistribution is +subject to the trademark license, especially commercial +redistribution. + + + +*** START: FULL LICENSE *** + +THE FULL PROJECT GUTENBERG LICENSE +PLEASE READ THIS BEFORE YOU DISTRIBUTE OR USE THIS WORK + +To protect the Project Gutenberg-tm mission of promoting the free +distribution of electronic works, by using or distributing this work +(or any other work associated in any way with the phrase "Project +Gutenberg"), you agree to comply with all the terms of the Full Project +Gutenberg-tm License available with this file or online at + www.gutenberg.org/license. + + +Section 1. General Terms of Use and Redistributing Project Gutenberg-tm +electronic works + +1.A. By reading or using any part of this Project Gutenberg-tm +electronic work, you indicate that you have read, understand, agree to +and accept all the terms of this license and intellectual property +(trademark/copyright) agreement. If you do not agree to abide by all +the terms of this agreement, you must cease using and return or destroy +all copies of Project Gutenberg-tm electronic works in your possession. +If you paid a fee for obtaining a copy of or access to a Project +Gutenberg-tm electronic work and you do not agree to be bound by the +terms of this agreement, you may obtain a refund from the person or +entity to whom you paid the fee as set forth in paragraph 1.E.8. + +1.B. "Project Gutenberg" is a registered trademark. It may only be +used on or associated in any way with an electronic work by people who +agree to be bound by the terms of this agreement. There are a few +things that you can do with most Project Gutenberg-tm electronic works +even without complying with the full terms of this agreement. See +paragraph 1.C below. There are a lot of things you can do with Project +Gutenberg-tm electronic works if you follow the terms of this agreement +and help preserve free future access to Project Gutenberg-tm electronic +works. See paragraph 1.E below. + +1.C. The Project Gutenberg Literary Archive Foundation ("the Foundation" +or PGLAF), owns a compilation copyright in the collection of Project +Gutenberg-tm electronic works. Nearly all the individual works in the +collection are in the public domain in the United States. If an +individual work is in the public domain in the United States and you are +located in the United States, we do not claim a right to prevent you from +copying, distributing, performing, displaying or creating derivative +works based on the work as long as all references to Project Gutenberg +are removed. Of course, we hope that you will support the Project +Gutenberg-tm mission of promoting free access to electronic works by +freely sharing Project Gutenberg-tm works in compliance with the terms of +this agreement for keeping the Project Gutenberg-tm name associated with +the work. You can easily comply with the terms of this agreement by +keeping this work in the same format with its attached full Project +Gutenberg-tm License when you share it without charge with others. + +1.D. The copyright laws of the place where you are located also govern +what you can do with this work. Copyright laws in most countries are in +a constant state of change. If you are outside the United States, check +the laws of your country in addition to the terms of this agreement +before downloading, copying, displaying, performing, distributing or +creating derivative works based on this work or any other Project +Gutenberg-tm work. The Foundation makes no representations concerning +the copyright status of any work in any country outside the United +States. + +1.E. Unless you have removed all references to Project Gutenberg: + +1.E.1. The following sentence, with active links to, or other immediate +access to, the full Project Gutenberg-tm License must appear prominently +whenever any copy of a Project Gutenberg-tm work (any work on which the +phrase "Project Gutenberg" appears, or with which the phrase "Project +Gutenberg" is associated) is accessed, displayed, performed, viewed, +copied or distributed: + +This eBook is for the use of anyone anywhere at no cost and with +almost no restrictions whatsoever. You may copy it, give it away or +re-use it under the terms of the Project Gutenberg License included +with this eBook or online at www.gutenberg.org + +1.E.2. If an individual Project Gutenberg-tm electronic work is derived +from the public domain (does not contain a notice indicating that it is +posted with permission of the copyright holder), the work can be copied +and distributed to anyone in the United States without paying any fees +or charges. If you are redistributing or providing access to a work +with the phrase "Project Gutenberg" associated with or appearing on the +work, you must comply either with the requirements of paragraphs 1.E.1 +through 1.E.7 or obtain permission for the use of the work and the +Project Gutenberg-tm trademark as set forth in paragraphs 1.E.8 or +1.E.9. + +1.E.3. If an individual Project Gutenberg-tm electronic work is posted +with the permission of the copyright holder, your use and distribution +must comply with both paragraphs 1.E.1 through 1.E.7 and any additional +terms imposed by the copyright holder. Additional terms will be linked +to the Project Gutenberg-tm License for all works posted with the +permission of the copyright holder found at the beginning of this work. + +1.E.4. Do not unlink or detach or remove the full Project Gutenberg-tm +License terms from this work, or any files containing a part of this +work or any other work associated with Project Gutenberg-tm. + +1.E.5. Do not copy, display, perform, distribute or redistribute this +electronic work, or any part of this electronic work, without +prominently displaying the sentence set forth in paragraph 1.E.1 with +active links or immediate access to the full terms of the Project +Gutenberg-tm License. + +1.E.6. You may convert to and distribute this work in any binary, +compressed, marked up, nonproprietary or proprietary form, including any +word processing or hypertext form. However, if you provide access to or +distribute copies of a Project Gutenberg-tm work in a format other than +"Plain Vanilla ASCII" or other format used in the official version +posted on the official Project Gutenberg-tm web site (www.gutenberg.org), +you must, at no additional cost, fee or expense to the user, provide a +copy, a means of exporting a copy, or a means of obtaining a copy upon +request, of the work in its original "Plain Vanilla ASCII" or other +form. Any alternate format must include the full Project Gutenberg-tm +License as specified in paragraph 1.E.1. + +1.E.7. Do not charge a fee for access to, viewing, displaying, +performing, copying or distributing any Project Gutenberg-tm works +unless you comply with paragraph 1.E.8 or 1.E.9. + +1.E.8. You may charge a reasonable fee for copies of or providing +access to or distributing Project Gutenberg-tm electronic works provided +that + +- You pay a royalty fee of 20% of the gross profits you derive from + the use of Project Gutenberg-tm works calculated using the method + you already use to calculate your applicable taxes. The fee is + owed to the owner of the Project Gutenberg-tm trademark, but he + has agreed to donate royalties under this paragraph to the + Project Gutenberg Literary Archive Foundation. Royalty payments + must be paid within 60 days following each date on which you + prepare (or are legally required to prepare) your periodic tax + returns. Royalty payments should be clearly marked as such and + sent to the Project Gutenberg Literary Archive Foundation at the + address specified in Section 4, "Information about donations to + the Project Gutenberg Literary Archive Foundation." + +- You provide a full refund of any money paid by a user who notifies + you in writing (or by e-mail) within 30 days of receipt that s/he + does not agree to the terms of the full Project Gutenberg-tm + License. You must require such a user to return or + destroy all copies of the works possessed in a physical medium + and discontinue all use of and all access to other copies of + Project Gutenberg-tm works. + +- You provide, in accordance with paragraph 1.F.3, a full refund of any + money paid for a work or a replacement copy, if a defect in the + electronic work is discovered and reported to you within 90 days + of receipt of the work. + +- You comply with all other terms of this agreement for free + distribution of Project Gutenberg-tm works. + +1.E.9. If you wish to charge a fee or distribute a Project Gutenberg-tm +electronic work or group of works on different terms than are set +forth in this agreement, you must obtain permission in writing from +both the Project Gutenberg Literary Archive Foundation and Michael +Hart, the owner of the Project Gutenberg-tm trademark. Contact the +Foundation as set forth in Section 3 below. + +1.F. + +1.F.1. Project Gutenberg volunteers and employees expend considerable +effort to identify, do copyright research on, transcribe and proofread +public domain works in creating the Project Gutenberg-tm +collection. Despite these efforts, Project Gutenberg-tm electronic +works, and the medium on which they may be stored, may contain +"Defects," such as, but not limited to, incomplete, inaccurate or +corrupt data, transcription errors, a copyright or other intellectual +property infringement, a defective or damaged disk or other medium, a +computer virus, or computer codes that damage or cannot be read by +your equipment. + +1.F.2. LIMITED WARRANTY, DISCLAIMER OF DAMAGES - Except for the "Right +of Replacement or Refund" described in paragraph 1.F.3, the Project +Gutenberg Literary Archive Foundation, the owner of the Project +Gutenberg-tm trademark, and any other party distributing a Project +Gutenberg-tm electronic work under this agreement, disclaim all +liability to you for damages, costs and expenses, including legal +fees. YOU AGREE THAT YOU HAVE NO REMEDIES FOR NEGLIGENCE, STRICT +LIABILITY, BREACH OF WARRANTY OR BREACH OF CONTRACT EXCEPT THOSE +PROVIDED IN PARAGRAPH 1.F.3. YOU AGREE THAT THE FOUNDATION, THE +TRADEMARK OWNER, AND ANY DISTRIBUTOR UNDER THIS AGREEMENT WILL NOT BE +LIABLE TO YOU FOR ACTUAL, DIRECT, INDIRECT, CONSEQUENTIAL, PUNITIVE OR +INCIDENTAL DAMAGES EVEN IF YOU GIVE NOTICE OF THE POSSIBILITY OF SUCH +DAMAGE. + +1.F.3. LIMITED RIGHT OF REPLACEMENT OR REFUND - If you discover a +defect in this electronic work within 90 days of receiving it, you can +receive a refund of the money (if any) you paid for it by sending a +written explanation to the person you received the work from. If you +received the work on a physical medium, you must return the medium with +your written explanation. The person or entity that provided you with +the defective work may elect to provide a replacement copy in lieu of a +refund. If you received the work electronically, the person or entity +providing it to you may choose to give you a second opportunity to +receive the work electronically in lieu of a refund. If the second copy +is also defective, you may demand a refund in writing without further +opportunities to fix the problem. + +1.F.4. Except for the limited right of replacement or refund set forth +in paragraph 1.F.3, this work is provided to you 'AS-IS', WITH NO OTHER +WARRANTIES OF ANY KIND, EXPRESS OR IMPLIED, INCLUDING BUT NOT LIMITED TO +WARRANTIES OF MERCHANTABILITY OR FITNESS FOR ANY PURPOSE. + +1.F.5. Some states do not allow disclaimers of certain implied +warranties or the exclusion or limitation of certain types of damages. +If any disclaimer or limitation set forth in this agreement violates the +law of the state applicable to this agreement, the agreement shall be +interpreted to make the maximum disclaimer or limitation permitted by +the applicable state law. The invalidity or unenforceability of any +provision of this agreement shall not void the remaining provisions. + +1.F.6. INDEMNITY - You agree to indemnify and hold the Foundation, the +trademark owner, any agent or employee of the Foundation, anyone +providing copies of Project Gutenberg-tm electronic works in accordance +with this agreement, and any volunteers associated with the production, +promotion and distribution of Project Gutenberg-tm electronic works, +harmless from all liability, costs and expenses, including legal fees, +that arise directly or indirectly from any of the following which you do +or cause to occur: (a) distribution of this or any Project Gutenberg-tm +work, (b) alteration, modification, or additions or deletions to any +Project Gutenberg-tm work, and (c) any Defect you cause. + + +Section 2. Information about the Mission of Project Gutenberg-tm + +Project Gutenberg-tm is synonymous with the free distribution of +electronic works in formats readable by the widest variety of computers +including obsolete, old, middle-aged and new computers. It exists +because of the efforts of hundreds of volunteers and donations from +people in all walks of life. + +Volunteers and financial support to provide volunteers with the +assistance they need are critical to reaching Project Gutenberg-tm's +goals and ensuring that the Project Gutenberg-tm collection will +remain freely available for generations to come. In 2001, the Project +Gutenberg Literary Archive Foundation was created to provide a secure +and permanent future for Project Gutenberg-tm and future generations. +To learn more about the Project Gutenberg Literary Archive Foundation +and how your efforts and donations can help, see Sections 3 and 4 +and the Foundation information page at www.gutenberg.org + + +Section 3. Information about the Project Gutenberg Literary Archive +Foundation + +The Project Gutenberg Literary Archive Foundation is a non profit +501(c)(3) educational corporation organized under the laws of the +state of Mississippi and granted tax exempt status by the Internal +Revenue Service. The Foundation's EIN or federal tax identification +number is 64-6221541. Contributions to the Project Gutenberg +Literary Archive Foundation are tax deductible to the full extent +permitted by U.S. federal laws and your state's laws. + +The Foundation's principal office is located at 4557 Melan Dr. S. +Fairbanks, AK, 99712., but its volunteers and employees are scattered +throughout numerous locations. Its business office is located at 809 +North 1500 West, Salt Lake City, UT 84116, (801) 596-1887. Email +contact links and up to date contact information can be found at the +Foundation's web site and official page at www.gutenberg.org/contact + +For additional contact information: + Dr. Gregory B. Newby + Chief Executive and Director + gbnewby@pglaf.org + +Section 4. Information about Donations to the Project Gutenberg +Literary Archive Foundation + +Project Gutenberg-tm depends upon and cannot survive without wide +spread public support and donations to carry out its mission of +increasing the number of public domain and licensed works that can be +freely distributed in machine readable form accessible by the widest +array of equipment including outdated equipment. Many small donations +($1 to $5,000) are particularly important to maintaining tax exempt +status with the IRS. + +The Foundation is committed to complying with the laws regulating +charities and charitable donations in all 50 states of the United +States. Compliance requirements are not uniform and it takes a +considerable effort, much paperwork and many fees to meet and keep up +with these requirements. We do not solicit donations in locations +where we have not received written confirmation of compliance. To +SEND DONATIONS or determine the status of compliance for any +particular state visit www.gutenberg.org/donate + +While we cannot and do not solicit contributions from states where we +have not met the solicitation requirements, we know of no prohibition +against accepting unsolicited donations from donors in such states who +approach us with offers to donate. + +International donations are gratefully accepted, but we cannot make +any statements concerning tax treatment of donations received from +outside the United States. U.S. laws alone swamp our small staff. + +Please check the Project Gutenberg Web pages for current donation +methods and addresses. Donations are accepted in a number of other +ways including checks, online payments and credit card donations. +To donate, please visit: www.gutenberg.org/donate + + +Section 5. General Information About Project Gutenberg-tm electronic +works. + +Professor Michael S. Hart was the originator of the Project Gutenberg-tm +concept of a library of electronic works that could be freely shared +with anyone. For forty years, he produced and distributed Project +Gutenberg-tm eBooks with only a loose network of volunteer support. + +Project Gutenberg-tm eBooks are often created from several printed +editions, all of which are confirmed as Public Domain in the U.S. +unless a copyright notice is included. Thus, we do not necessarily +keep eBooks in compliance with any particular paper edition. + +Most people start at our Web site which has the main PG search facility: + + www.gutenberg.org + +This Web site includes information about Project Gutenberg-tm, +including how to make donations to the Project Gutenberg Literary +Archive Foundation, how to help produce our new eBooks, and how to +subscribe to our email newsletter to hear about new eBooks. |